Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 7
Бранимир Сыбев
Следователят набързо начерта следната схема:
— Квадратът „Лошу“ като числова схема нагледно представя принципа на хармония. В него има глобално равновесие по отношение на посоките горе и долу, ляво и дясно. Числата от 1 до 9 са хармонично съчетани и балансирани. Играта Го също се базира на разбирането за хармония като организиращ принцип, а магическият квадрат може да се разглежда като образец за хармония. При реална партия Го по дъската също на едно място има едно камъче, на друго — три.
— Ако убиецът вземе девет жертви, то той ще запълни квадрата. Тогава ще спре, така ли?
— Не — поклати глава следователят. — Логиката на квадрата позволява на Арлекина да вземе 45 жертви. А и винаги съществува възможността да продължи — нали преди всичко е сериен убиец.
— Добре, Колин, значи убиецът просто си играе с нас. Превърнал е целия град в една огромна дъска за Го. Според твоята теория следващият му ход ще бъде югоизточната част на града. В този квадрат — инспекторът почука върху схемата, — ще открием шестата му жертва, ако не го хванем преди това.
— Пак не гарантирам нищо — не е изключено и да греша. Може да засилим наблюдението в югоизточната зона, но това не означава да отслабим постовете в другите части на града.
— Го, загадки, източни философии, китайски книги, убийства… Все едно съм съдията Ди — промърмори инспекторът и довърши бирата си.
До следващото убийство оставаха 63 дни.
* * *
Седемдесет и шест годишният японец Оичи Такеда си наля чай и остави каната на масата. Отпивайки, той се загледа в залеза, наслаждавайки се на огненото зарево на хоризонта. За времето, което беше прекарал на земята, Оичи бе научил, че именно малките неща могат да бъдат от голямо значение. Ето и сега — един най-обикновен залез, но докато го наблюдаваш, сякаш пречистваш душата си. Останал вдовец едва четирийсетгодишен, той отделяше от залъка си, за да отгледа и изучи двамата си синове — Кио и Хидейоши. Те бяха единственото, което му остана от неговата Юми, починала от усложнения при второто раждане. Синовете му пораснаха, ожениха се, внуците на Оичи също пораснаха. Фамилията посещаваше Оичи само по големите празници, когато долитаха в Ел Ей от родната Осака, и неведнъж го молеха да се прибере с тях в Япония, ала Оичи неизменно им отказваше. Той много обичаше родината си, но предпочиташе да е тук, в големия американски град, където се бяха събрали да живеят хора от различни националности, с различен цвят на кожата и различна вяра. Тук Оичи Такеда се чувстваше гражданин на света.
Такеда беше собственик на „Златният генерал“ — малко ресторантче в Лос Анджелис. Оичи беше кръстил заведението си на фигура от японския шах — шоги, едната от двете му любими игри. Другата игра, която Оичи играеше вече над шестдесет години и за него се бе превърнала в начин на живот, беше Го. Почти половината от живота си Такеда беше прекарал като учител по Го и бе написал дузина книги по темата. Но освен Го той също така посвещаваше времето си на хайку и чан-но-ю. Когато си „почиваше“ от Го, Оичи се събираше със стари приятели на чаша саке, приятни разговори и партия шоги в малката си къща, пристроена зад ресторанта. Животът му протичаше спокойно, Оичи Такеда бе постигнал хармония със себе си и света.