Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 10

— О, не, ни най-малко — махна с ръка полицаят и отпи от чая. — Между другото, името ми е Джон.

— Аз съм Оичи, приятно ми е.

Старият японец седна и взе чашата в ръце, за да стопли дланите си. Есента беше в разгара си и вятърът ставаше все по-студен и хаплив.

— Сега в Япония е прекрасно — каза Оичи, зареял замечтан поглед навън. — Залезът багри червените листа на клена и сякаш цялата гора е подпалена. А вечер дъждът идва внезапно, като неканен гост. Тих и студен, той кара влюбените да напуснат пейките в парка и да потърсят заслон…

— Звучи много хубаво — одобрително кимна ченгето. — А защо не сте в Япония?

Такеда махна с ръка.

— Дълга история. А вас какво ви води насам, господине? Не съм ви виждал преди тук.

— И моята история е дълга — отвърна Джон, бърникайки с клечиците из ориза. — Но може да се сведе до няколко думи: преследвам сериен убиец.

— Сериен убиец? — вдигна учудено вежди Оичи.

— Не сте ли чули? По телевизията, радиото, вестниците… постоянно…

Японецът отново махна с ръка.

— Нямам радио, нито телевизор, не чета вестници. Изобщо медиите не ме вълнуват. Новините, които те разпространяват, си приличат всичките: постоянно ни занимават с убийства, политически интриги и трагедии. След като си прочел един вестник, на практика си изчел всички.

Инспекторът се замисли над изречената сентенция, но реши да не спори с домакина и премина направо:

— Убиецът е много интелигентен и предпазлив. Предполагаме, че е голям майстор на играта Го.

Такеда едва не се задави с чая си.

— Го? Играта Го?

— Играете ли Го? Познавате ли големите играчи?

Джон беше превъзбуден и стискаше японеца за ръкава, без да се усеща. Оичи внимателно се освободи от хватката му и отговори:

— Аз самият от дълги години се занимавам с Го… Мисля, че имам добро понятие за играта. Разкажете ми повече.

— Ами всъщност и на нас не ни е известно много — призна си ченгето, грабвайки парче пиле. — Знаем, че отвлича жертвите си, принуждава ги да играят Го с него, побеждава ги и после ги убива. И това на всеки 64 дни. Освен това се увлича по източните философии. Силен физически, бял, около трийсетгодишен, вероятно живее сам. Известен ли ви е такъв човек?

Оичи стана и започна да се разхожда наоколо. Личеше си, че е нервен и в него се води вътрешна борба — нещо рядко срещано при източноазиатците, владеещи така добре емоциите си.

— Вървете си! — тихо каза японецът.

— Но…

— Вървете си — повтори Оичи. — Няма да ви искам пари за пилето.

Джон Ласитър се завъртя объркано на едно място. Явно японецът знаеше нещо, но не искаше да му го каже. Преди да успее обаче да каже нещо, джиесемът му иззвъня и инспекторът вдигна. Беше Колин Байрън, следователят. Съобщаваше за нова жертва на Арлекина.

— Да. Да. Добре. Идвам, Кол.

Джон затвори джиесема, въздъхна и изруга:

— По дяволите! Убиецът удари отново. Жертвата се казва Соичиро Нороши. Познавате ли такъв човек?

Оичи Такеда замръзна.

— Соичиро? Не… Не, не може да бъде! Вървете си! ВЪРВЕТЕ СИ!

Инспекторът поклати укорително глава, взе си шапката и напусна заведението. На вратата се спря, бръкна във вътрешния джоб на шлифера си и извади една визитка: