Читать «Четиримата изкусни братя» онлайн - страница 2

— Пет.

Тогава бащата казал на най-големия си син:

— Хайде, сине, вземи яйцата от гнездото, но така, че птицата да не усети.

Опитният крадец се качил на дървото и взел петте яйца така ловко, че птицата дори не забелязала. Бащата сложил четирите яйца на всеки ъгъл на масата, а петото — в средата, и казал на ловеца:

— Трябва да улучиш и петте яйца с един изстрел.

Ловецът взел пушката, прицелил се и счупил яйцата с един изстрел.

— Сега е твой ред — казал бащата на най-малкия си син. — Събери черупките и ги заший така, че пиленцата да останат невредими и шевът да не личи.

Най-малкият син взел игла и конец и зашил черупките така умело, че шевът наистина не личал. После крадецът оставил яйцата в гнездото, без птицата да усети. След няколко дни се излюпили пухкави пиленца.

Бащата бил много доволен от умението на своите синове.

— Гордея се с вас — казал той. — Не сте си губили времето напразно. Сега трябва да намерите удобен случай, за да покажете своето изкуство.

Скоро след това се разчуло, че страшен змей е отвлякъл царската дъщеря. Царят разгласил, че този, който освободи дъщеря му, ще се ожени за нея.

Четиримата изкусни братя казали:

— Ето случай да се прославим. Хайде да тръгнем заедно и да спасим царската дъщеря.

Най-напред звездоброецът погледнал през далекогледа си и казал:

— Видях къде е принцесата. Тя е далеч оттук — седи на една скала край морето, а до нея седи змеят и я пази.

Тогава братята отишли при царя и го помолили да им даде кораб. Той се съгласил и те веднага тръгнали на път. Щом се приближили до скалата, видели, че змеят е положил глава в скута на царската дъщеря.

— Не бива да стрелям, защото може да убия принцесата.

— Ще опитам аз — казал крадецът.

Той ловко се изкатерил до върха на скалата и измъкнал принцесата. Змеят нищо не усетил и продължил да спи. Братята я отвели на кораба и отплавали.

Ала змеят се събудил и като разбрал, че принцесата я няма, страшно се ядосал. Видял в далечината кораба и полетял към него. Когато бил съвсем близо, ловецът се прицелил и го улучил право в сърцето. Змеят се понесъл надолу, сгромолясал се върху кораба и го разбил на парчета. Четиримата братя и принцесата успели да се хванат за няколко дъски, а в това време най-малкият брат зашил отделните части на кораба. После продължили пътя си.

Когато стигнали в двореца, царят ги посрещнал тържествено и казал:

— Един от вас ще се ожени за моята дъщеря. Кой ще бъде той, ще решите вие.

Братята започнали да се карат, защото всеки мислел, че той е заслужил най-много. Звездоброецът викнал:

— Ако не бях аз да видя къде е принцесата, вашите умения щяха да бъдат безполезни!

— Царската дъщеря е моя, защото аз я измъкнах от лапите на змея — казал крадецът.

— Змеят щеше да ви разкъса, ако не го бях убил — обадил се ловецът. — Затова царската дъщеря е моя!

— Ако не бях аз да зашия кораба, всички щяхте да се удавите — казал шивачът. — Принцесата е моя!

Царят ги слушал и накрая казал:

— Всеки от вас заслужава да се ожени за дъщеря ми, но аз няма да я дам на никого. За награда ще ви подаря по една част от моето царство.