Читать «Четвърта тревога» онлайн - страница 3

Не бих могъл да опиша представлението. Озаманидес имаше двама сина и мисля, че накрая ги уби, но не съм сигурен. Сексът бе всеобщ. Мъже и жени се прегръщаха, а Озаманидес прегръщаше едновременно няколко мъже. В един момент някакъв непознат, заемащ седалката отдясно, сложи ръка на коляното ми. Не исках да го укорявам за състоянието му, но не исках и да го окуражавам. Отместих ръката му и изпитах дълбока носталгия по невинните кинотеатри на моята младост. В малкото градче, където израснах, имаше такова кино — „Алхамбра“. Любимият ми филм беше „Четвъртата тревога“. Гледах го за първи път един вторник след училище и останах и за вечерната прожекция. Родителите ми се разтревожили и когато се прибрах за вечеря, здравата ми се накараха. В сряда избягах от училище, успях да гледам филма два пъти и да се върна навреме за вечеря. В четвъртък отидох на училище, но веднага след часовете изтичах в киното, за да видя част от вечерната прожекция. Родителите ми, изглежда, са се обадили в полицията, защото един полицай се появи в салона и ме накара да се прибера у дома. В петък ми забраниха да ходя на кино. Но в събота прекарах целия ден там. В неделя свършваха прожекциите на филма. „Четвъртата тревога“ разказваше за подмяната на конната пожарна команда с моторизирана. Участваха четири пожарни команди. В три от тях вече се използваха автомобили и нещастните коне бяха продадени на касапите. Оставаше само една конна пожарна команда, но и нейните дни бяха преброени. И хората, и конете бяха тъжни. Тогава внезапно избухваше голям пожар. Виждаше се как първата, втората и третата пожарна команда се понасят към мястото на произшествието. При конната пожарна нещата бяха мрачни. В този миг прозвучаваше четвъртата тревога — тяхното повикване. И пожарникарите започваха мълниеносно да действат, впрягаха конете и в галоп пресичаха града. Накрая именно те потушаваха пожара, спасяваха града и получаваха амнистия от кмета. Сега на сцената Озаманидес пишеше нещо мръсно върху задника на жена ми.

Нима голотата — нейният гъдел — бе унищожила чувството й за носталгия? Носталгията — нищо, че очите и бяха доближени едно до друго — беше едно от главните й очарования. Тя имаше дар изящно да пренася спомена за едно изживяване в друго време. Нима сега, обладана публично от един непознат, си спомняше за местата, където се бяхме любили, за взетите под наем къщи близо до морето, където сред ромона на летния дъжд се дочуваха известните от памтивека обещания за любов, спокойствие и красота? Дали да стана прав и да я приканя да се върне, да се върне, да се върне в името на любовта, доброто настроение и ведростта? Мислех си колко красиво бе завръщането ни у дома в снежна зима, след като сме били на гости. Снежинките връхлитаха върху фаровете и имахме чувството, че се носим със сто мили в час. Хубаво беше да се прибираш в къщи в снега, след като си бил с приятели. После актьорите се строиха в една редица и ни приканиха, всъщност ни заповядаха, да се съблечем и да се смесим с тях.