Читать «Черното було» онлайн - страница 7

На него лежеше неподвижно човешко тяло, плътно обвито с ленено платно и покрито с одеяла. Виждаше се главата и лицето на мъж и превръзка, която минава под брадата. Очите му бяха затворени. Лявата му ръка беше протегната безжизнено на леглото и жената се вкопчи в нея.

Докторът внимателно отмести непознатата встрани и сам хвана ръката.

— Боже мой! — извика той, като несъзнателно пусна ръката. — Та той е мъртъв!

Жената скочи на крака и закърши ръце.

— О, не казвайте това, сър! — извика разгорещено като обезумяла тя. — О! Не казвайте това! Не мога да го понеса! Има случаи, когато хора са връщани към живота, след като неопитни лекари са се отказвали от тях, защото са мислили, че са загубени, и други, в които хора са умирали, а е можело да бъдат спасени, ако им е била оказана навременна помощ. Не го оставяйте да лежи така, сър, без да направите нито един опит да го спасите! Точно в този миг може би животът го напуска. Направете нещо, сър, в името на бога — направете нещо! — И както говореше, тя започна да разтрива бързо първо челото, после гърдите на безчувственото тяло, след което диво закърши изстиналите ръце, но щом ги пусна, те паднаха тежко на леглото.

— Няма смисъл, клета госпожо — каза меко докторът, като дръпна ръката си от гърдите на мъртвеца. — Стойте! Дръпнете пердето!

— Защо? — извика жената и скочи.

— Дръпнете пердето! — повтори той развълнувано.

— Но аз не искам да влиза светлина в стаята — кача жената и се хвърли пред него, когато той се запъти към прозореца. — О, сър! Имайте милост към мен! Ако наистина няма смисъл и той е мъртъв, нека никои освен мен да не го вижда!

— Този човек е умрял от неестествена и насилствена смърт — каза докторът. — Аз трябва да видя тялото!

И той се отмести така внезапно, че жената не осъзна как се измъкна от ръцете й; дръпна рязко пердето, при което дневната светлина нахлу в стаята, и се върна при леглото.

— Тук е имало насилие! — каза той и посочи тялото, като се взря в лицето й, което видя за първи път без черното було.

Във вълнението си жената беше хвърлила шапката с покривалото и сега стоеше с приковани в него очи. Чертите й показваха, че е около петдесет годишна и че някога с била красива. Мъката и сълзите бяха оставили следи, които в никакъв случай не се дължаха само на годините, лицето й беше мъртвешки бледо, устните й бяха разкривени в нервна гримаса, очите й горяха неестествено и всичко това явно показваше, че физическите и душевните й сили се бяха огънали под бремето на трагедията.

— Тук е имало насилие — повтори докторът, като продължи да я гледа изпитателно.

— Да, така е! — отвърна жената.

— Този човек е убит.

— Бог е свидетел — каза развълнувано тя, — че са го убили по най-жесток и нечовешки начин!

— Кой го е убил? — запита докторът и хвана ръката на жената.

— Вижте грозните следи от убийците и тогава ме питайте! — отвърна тя.

Докторът се обърна към леглото и се наведе над тялото, което се виждаше добре на светлината от прозореца. Морав белег опасваше подутата шия. Изведнъж цялата истина проблесна в съзнанието му.