Читать «Червенокосата» онлайн - страница 2

В този момент се появиха пазачите на меча — Страх, Слабост, Съмнение и Омраза. Те се завъртяха около нея, шепотът им се забиваше като нажежени остриета право в душата и, а костеливите им ръце я побутваха, драскаха… Дъхът им вонеше на гнило, на смърт. „Една целувчица, красавице“ — мълвяха те, „Една целувчица, и ти няма да имаш нужда от това старо парче метал!“

Алая не издържа. Грабна меча и усети как могъща сила се разлива по тялото и. Тя я обгърна от главата до петите, проникна в душата и и я промени изцяло. Очите на девойката загубиха своят блясък. Устата и се отвори и от там долетя яростен писък. Ръката и с лекота повдигна тежкото острие и замахна за да прогони призраците, но те не дочакаха удара. Страх, Слабост, Съмнение и Омраза просто се изпариха във въздуха. Само истеричният им смях продължаваше да се носи из галериите. Алая стискаше дръжката, сякаш това беше част от самата нея. От острието се издигаше черна пара и когато тя го повдигна пред очите си, видя, че по тъмното му острие беше изписано едно име — Мрак.

Алая влезе в кръчмата и се огледа за Дрота. Видя го приседна край огнището с халба тъмно пиво в ръка. Очите му се впиха в нея и после някак страхливо се зареяха към тавана. Той знаеше какво го очаква тази вечер. От както беше срещнал Алая и нейният черен меч преди три години, животът му на второстепенен магьосник — чернокнижник коренно се беше променил. Заедно бяха преживели стотици премеждия. Може би беше влюбен в червенокосата жена, но повече се страхуваше от могъщата сила, която се криеше в слабото и тяло. От ден на ден тя все повече се затваряше в себе си. Караше го да се рови по цели месеци из древните магически книги, които му носеше от някои от странстванията си и избухваше в неописуем гняв, когато той не можеше да намери това, което и трябваше. До вчера.

Алая грубо си проби път през мъжете, които бяха насядали около масите. Ръката и се стовари върху рамото на Дрота и после почти го изрита на вън.

В полутъмното помещение всичко беше грижливо подготвено. Пентаграмата беше внимателно начертана по средата на стаята и във всеки един от лъчите и беше закрепена черна свещ.

Дрота зачете заклинанието. После посипа пентаграмата с кръвта на току що убитата млада жена. В центъра започна да се оформя огнено кълбо, което прерасна в огромен демон. „Кой се осмелява да вика Ормузд — повелителят на деветия кръг на Ада.“ — гласът му прокънтя между стените на стаята и накара цялата сграда да се разтресе. После погледът му се спря на Алая. „Ах, ти ли си била. Значи най-сетне ме откри“ — промълви той и гротескното му лице се озари в зъбата усмивка. „Значи силата на Мрак не ти беше достатъчна. Добре ето ти договора. Трябва да го подпишеш със собствената си кръв и ще получиш това, което искаш. А в замяна на това душата ти ще бъде моя“ — и смехът му отново разтресе сградата. Алая сряза лявата си длан с Мрак и с острието му написа името си на пергамента. После с едно движение отсече главата на Ормузд. Шурнаха пламъци, които обгърнаха Алая.