Читать «Цилиндърът на ван Троф» онлайн - страница 4

Първа част: Луна I

Събудих се, но дълго не можех да осъзная къде съм. Някъде в слепоочията ми се беше притаило главоболие, сънните видения се преплитаха със заобикалящата ме действителност. В слабата светлина от лампата на тавана дълги-дълги секунди проучвах с поглед малкото помещение, като същевременно се опитвах да си припомня какво се беше случило, преди да заспя. Без да помръдвам тялото си, само с предпазливи движения на главата насочвах поглед към всяка от четирите видими, матовогладки плоскости с еднакъв мръснобял цвят — тавана и стените.

Не бях нито на кораба, нито в кабината на ракетата. Това заключение сякаш освободи в подсъзнанието ми предпазителя, предотвратяващ безсмисленото напрягане на мускулите, за да помръднеш която и да било част от тялото си, след като си прикрепен неподвижно към фотьойла. Тозчас седнах в леглото, с лекота, която веднага ми помогна да си припомня всичко.

Значи, отново съм тук, завърнах се. Е, може би не докрай, но почти… Да не издребняваме, важното е, че наистина се бях завърнал. Завърнали се бяхме всички.

Заедно с лекотата на собственото тяло усещах и облекчение, и разтоварване, и отпускане от някакво вътрешно напрежение, с което така бях привикнал през дългите години, че съзнанието ми не го отчиташе. Едва сега си дадох сметка колко силно и всеобхватно е било то през цялото това време, съзнателно преживяно там, далече от мястото, което всички хора наричат родно, и свързват с отдиха, със сигурността.

Погледнах часовника си. Показваше осми август, десет часа и двайсет и две минути. Какво ли значеха тук тази дата и този час? Бях ги донесъл оттам, те нямаха нищо общо с тукашното време. Моето време тук беше чуждо, макар че тъкмо оттук го бях взел някога, на тръгване. Преминало през машината на ускоренията и гравитационните полета, то се различаваше коренно от спокойно течащото, равномерно тиктакащо време на Системата.