Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 26

Отдалечихме се с плавен кръг от площадката и тази маневра ни даде първата възможност да видим своя нов свят. Странна гледка — вдясно океанът блещукаше под слънцето, вляво беше „брегът“, представляващ гъста гора от червеникавокафяви и оранжеви дървета, увенчани от огромни листа с най-различни форми. На много места дърветата бяха прорязани или издълбани. Явно хората живееха в самите им дънери, защото се забелязваха отражения от стъклата на прозорци. Истинско видение на сюрреалист — величествена гора, чиито стъбла бяха наполовина гигантски древни стволове, наполовина — модерен жилищен комплекс. Забелязах, че тук-там разклоненията на грамадните клони са изравнени хоризонтално, обработени с някакво лъскаво вещество и наподобяващи площадки за кацане или просторни веранди.

Жената ни погледа как зяпаме и се усмихна. Взе малък микрофон и започна своята импровизирана екскурзоводска беседа.

— Добре дошли на Цербер. Името ми е Керар, а двамата ми колеги са Монаш и Силка. В момента сте в община МаДел. Наричаме така селищата си, защото особеностите на нашето жизнено пространство не позволяват възникването на големи градове. За щастие имаме добри транспортни връзки и можем да изграждаме мощни в икономическо отношение центрове. Както виждате, на Цербер липсва каквато и да е суша. Според биолозите прародителите ни също са обитавали дърветата. Тук по необходимост се върнахме в далечното си минала…

Докато я слушах, не можех да откъсна погледа си от тази приказна, макар и лишена от земна твърд природа.

— Сигурно сте забелязали колко разнообразни са нашите дървета — продължи Керар. — По цялата планета те са над пет хиляди вида, като само в МаДел се срещат около осемдесет. Виждате, че много от тях са годни за заселване, защото почти цялата циркулаторна система е във външните слоеве на кората им. Тоест можем спокойно да дълбаем, без да ги унищожаваме. Някои пък са си естествено кухи, макар дебелината на кората им да достига осем метра. Издържат огромен товар — под водата стволовете стават доста по-дебели, а и милионите години еволюция са ги подтикнали да се крепят взаимно. Експертите по ботаника заемат особено важно място в нашето общество, защото на тях се пада отговорността да преценят колко и какви клони да отсечем за площадки и жилища, както и кои идеи на архитектите са приложими. Грешките биха ни стрували скъпо. Смъртта на едно опорно дърво може да наруши устойчивостта на десетки, дори стотици други и да причини гибелта на цяла община.

Ясно ми беше за какво намеква: не помисляйте дори за глупави игрички с дърветата! Зачудих се дали първите заселници не са допускали твърде много фатални грешки в тази странна екология.