Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 121

Притиснах я към себе си и се любихме така, сякаш ни е за последен път.

Предстоеше ни последното, върховното и решително надхитряне.

Петнадесета глава

Островът на Лару

Влязох в канцеларията на Сигурността в пристанището с чувство на обреченост, но и превъзбуден, сякаш целият ми живот беше само подготовка за този миг. Разчитах единствено на вдъхновението си, а се изправях срещу най-способните на тази планета — предостатъчно предизвикателство!

Мъжът зад бюрото ме изгледа любопитно, защото този ден нямаше да превозваме товари, но кимна и изчака мълчаливо обясненията ми.

— Искам да се обадиш на координатора Боген. Трябва да се срещна с него възможно най-бързо.

— Боген е на острова. А и каквото имаш да кажеш във връзка със сигурността тук, засяга мен, не него.

— Не се обиждай, но този път не е от дреболиите, с които се занимаваш. Добро ченге си, Хенък, но става дума за нещо, което е доста над възможностите ти.

Успях да го ядосам.

— Жанг, какви ги дрънкаш?

— Свържи се по радиото с Боген и му предай, че настоявам незабавно да говоря с него. Хайде де, Хенък, какво ти струва?

— Няма да ти обърне внимание — озъби ми се присмехулно той. — Има си по-важна работа.

— Ако му предадеш моето съобщение съвсем точно, не само ще поиска да се срещне с мен, но и ще счупи всички галактически рекорди, за да пристигне по-бързо.

— Я да го чуя това велико съобщение.

— Кажи му… — Ето, започна се! — Кажи му, че никога няма да решат проблема с премахването на основната програма, независимо колко усилия, време и пари се хвърлят за проекта „Феникс“. И добави, че аз мога да се справя.

Хенък ме зяпна.

— Ей, ти не би трябвало да знаеш за проекта!

— Просто предай съобщението. И ме информирай кога Боген иска да се срещнем.

Обърнах му гръб и се върнах в администрацията. Изобщо не се съмнявах, че веднага ще налапат стръвта. Не сбърках.

Тъкмо се канех да поработя и Хенък нахълта в кабинета ми.

— Слушай, тежкар, предадох депешата ти на острова и онези едва не се продрискаха. Боген е горе, на станцията, но вече е отлетял насам, за да говори лично с тебе. Срещата ви е след час и половина. Нали това искаше?

Ухилих му се.

— Къде?

— В неговия кабинет. В Замъка.

— На острова ли?

— Че къде другаде има замък? — Той ме изгледа странно. — Жанг, ти или си най-безнадеждният тъпанар, или най-дебелокожото копеле, което съм виждал. Е, кое от двете е вярно?

Този път се постарах да му покажа всичките си зъби.

— Познай!

В почивен ден не беше лесно да събера екипаж, но след половин час катерът бе готов за отплаване. Оставих бележка на Дилън само с думите „В играта сме“ и потеглих към острова на Лару.

Боген вероятно щеше да стигне там преди мен. Всъщност нямаше как да се добера за час и половина, защото хората му от Сигурността не пожелаха да ми осигурят аерокола. При максималната скорост от седемдесет километра в час катерът щеше да измине разстоянието до острова приблизително за толкова време, а аз се забавих още трийсетина минути, докато тръгнем. Нямах нищо против. По-добре беше Боген да ме чака и да кипне. Така ще е наежен и излишно емоционален, а аз ще разчитам изцяло на разума си и на предимствата, които ми даваше особената подготовка.