Читать «Цезар» онлайн - страница 8

* * *

Той седна съвършено изправен, подгъна крака под курулното си кресло и разгъна писмото на Помпей Велики с дата от месец секстил.

„Неприятно ми е да го кажа, Цезаре, но за избори още нищо не се говори. О, Рим ще просъществува и дори ще има някакво управление, тъй като ние все пак успяхме да изберем неколцина народни трибуни. Какъв цирк само беше! Катон се развихри в пълната си сила. Използва поста си на претор, избран от народа, за да спре изборите, след това с този свой страшен глас издаде предупреждение, че щял внимателно да преглежда всяка плочка, пусната в избирателните кошници, и само да хванел някого във фалшификация, щял моментално да го съди. Изплаши кандидатите до смърт!

Разбира се, всичко това доведе до договора, който малоумният ми племенник Мемий сключи с Ахенобарб. Никога досега по време на изборите не са били давани и взимани толкова много рушвети! Цицерон се шегува, че парите, сменили притежателите си, били толкова много, че трябвало да бъдат обложени с данък между четири и осем процента. И макар че е шега, това не е далеч от истината. Мисля, че Ахенобарб, който като консул следи за реда на изборите (Апий Клавдий не може, защото е патриций), си е въобразил, че може да си прави каквото иска. И явно е приел присърце идеята моят племенник Мемий и Домиций Калвин да станат консули за следващата година. Всички — Ахенобарб, Катон, Бибул — все още душат наоколо като псета сред поле с фъшкии и търсят повод да те съдят и да ти отнемат провинциите и поста на пълководец. По-лесно ще им бъде, ако контролират консулите и неколцина по-войнствени народни трибуни.

Но първо да завърша разказа си за Катон. И така, с течение на времето започнахме да мислим, че ще посрещнем идната година без консули и претори, решихме, че поне трябва да изберем народни трибуни. Мисълта ми е, че Рим може да преживее и без висши магистрати. Докато има сенат, който да дърпа връвчиците на кесиите, и народни трибуни, които да коват законите, кого го е грижа за консули и претори? Освен ако консулите не сме ние с тебе, но това се подразбира.

В крайна сметка кандидатите за народни трибуни отидоха пред Катон и го помолиха да оттегли забраната си. И така, Цезаре, как мислиш, че ще им отговори Катон? Пък и те не спряха само с молбата. Направиха му предложение: всеки кандидат да даде половин милион сестерции (на «съхранение» на Катон), ако той разрешал провеждането на изборите и лично ги наблюдавал! Ако хванел някого в нарушение по време на изборите, можел да го глоби половин милион сестерции. Изключително доволен от себе си, Катон се съгласи. Ала постъпи твърде умно и не взе направо парите им. Накара ги да му издадат законно заверени разписки, така че да не могат после да го обвинят, че взима подкупи. Хитро, а?

Денят за гласуване настъпи само след три нундини и Катон бдеше над изборните урни като орел. Трябва да признаеш, че носът му позволява да бъде направено това сравнение! Той уличи един кандидат във фалшификация и го накара да се оттегли и да плати. Вероятно си въобразяваше, че цял Рим ще ахне от възторг от неговата неподкупност. Водачите на плебса побесняха. Твърдят, че е както неконституционно, така и недопустимо един претор да се самопровъзгласява за надзорник на изборите.

Тези стълбове на търговския свят, конниците, изобщо не искат да чуят името на Катон, а простолюдието го смята за луд, задето все се разхожда полугол и заради постоянното му опиянение. И този човек е претор в съда за финансови престъпления! Той съди хора с достатъчно висок сан, че да управляват провинции — хора като Скавър, настоящия съпруг на бившата ми жена! Представител на един от най-старите патрициански родове! И какво прави този Катон? Все протака делото срещу Скавър, защото е твърде пиян, за да председателства, а когато се появи, идва бос, без туника под тогата и с кървясали очи. Знам, че в зората на републиката мъжете не са носели обувки и туники, но не съм чувал тези стълбове на добродетелта да са излизали на форума пияни.

Помолих Публий Клодий да поусложни живота на Катон и Клодий опита. Впоследствие обаче се отказа, дойде и ми рече, ако искам да се справя с Катон, да съм върнел Цезар от Галия.

Този април, малко след като се върна от събиране на данъци в Галатия, Публий Клодий купи дома на Скавър за четиринайсет и половина милиона! Цените на имотите станаха толкова нереални, също като весталка да се чуди какво е да го направи с мъж. За едно шкафче с нощно гърне можеш да получиш половин милион. Скавър обаче спешно се нуждае от пари. Изпитва недоимък още от времето, когато беше едил, а когато миналата година опита да понапълни кесията си от поверената му провинция, Катон го изправи пред съда. И така ще продължи, докато мандатът на Катон не изтече. В съда нещата ще продължават да вървят твърде мудно.

От друга страна, Публий Клодий пръска пари наляво и надясно. Разбира се, той има нужда от нова къща, признавам. Когато Цицерон дострояваше, издигна своята толкова високо, че закри гледката на Клодий. Един вид отмъщение, а? Забележи добре, дворецът на Цицерон е паметник на безвкусицата. А като помислиш само, че има наглостта да оприличи спретнатата малка вила, която пристроих зад театъра си, на ладия зад яхта!

Излиза, че Публий Клодий е взел парите си от принц Брогитар. Няма по-добър начин да си събереш данъците от това да отидеш лично. Колко е хубаво човек да не е сред мишените на Клодий. Не съм се надявал да преживея годините непосредствено след заминаването ти за Галия, когато Клодий и уличните му бандити ме бяха нарочили. Не смеех да си покажа носа от къщи. Сгреших, като наех Милон да оглави уличните банди, които да съперничат на Клодий. Това го накара да се самозабрави. О, знам, че е Аний — покровителстван от мен, — но той е като името си, недодялан мъжага, способен само да вдига тежести.

Знаеш ли какво стори той? Дойде да ме моли да го подкрепя в кампанията му за консул! «Скъпи ми Милоне — рекох му аз, — не мога! Това би било признание, че ти и твоите улични бандити работите за мен!» Отговори ми, че той и бандитите му наистина работели за мен, и какво от това? Наложи се да използвам доста груби думи, за да го отпратя.

Радвам се, че Цицерон избави твоя човек Ватиний — не ми се мисли как го е приел Катон като председател на съда! Мисля, че Катон е готов да отиде до Хадес и да скочи от някоя от главите на Цербер, ако така може да повлече и теб. Странното в делото срещу Ватиний бе, че Цицерон постоянно го хулеше — о, да беше чул само как великият адвокат се оплакваше, че си му дължал милиони, а той трябвало да защитава питомците ти! Докато си шушукаха по време на делото обаче, се случи чудо. Превърнаха се в приятели, които не могат да живеят един без друг. Странна двойка, но наистина е приятно да ги гледаш как си говорят и весело се кискат. И двамата са блестящи умове и взаимно се усъвършенстват.

Лятото тук е незапомнено горещо, не капва дори капка дъжд. Селяните са зле. А онези алчни мръсници в Интералта решиха да прокарат канал от езерото Велине до реката Нар, за да напояват нивите си. Неприятното е, че Розеа Рура изсъхна моментално, щом Велине беше изпразнено — можеш ли да си представиш? Най-плодородните пасбища на Италия — превърнати в пустиня! Посети ме старият Аксий от Реате и ме помоли да издействам сенатско наставление интерамнийците да затрупат канала. Така че смятам да го внеса като предложение и дори ще накарам някои от хората ми сред трибуните да го прокарат като закон. Като хора на оръжието двамата с тебе добре разбираме важността на Розеа Рура за римската войска. Къде другаде могат да се отгледат такива превъзходни мулета и толкова многобройни? Сушата е проблем, но Розеа Рура е съвсем друго нещо. Рим има нужда от мулета. Ала Интерамна е пълна с магарета.

Сега стигам до най-странното. Катул умря.“