Читать «Хрельовата сватба» онлайн

Ангел Каралийчев

Хрельовата сватба

Имало по онова време един Хрельо Шестокрилеца. Той бил най-бързият юнак в Македония. Като стрела летял по друми неговият кон и оставял вятъра зад гърба си. Заженил се Хрельо за една далечна девойка, през девет стари гори, през девет села — в десетото. Хубава била Хрельовата годеница. Очите й греели като зелени елмази, а косата и — като жълто злато. Много крале провождали сватове да я искат за невеста, тропали по портите, но се връщали с празни ръце. На Хрельовите сватове девойката отворила портите.

С шарена бъклица отишел Хрельо в Прилеп града, при Марковия баща, да го калеса кум да му стане.

Пил Вълкашин от бъклицата, засукал мустака и го попитал:

— А де ти е малкият девер?

— Нямам.

— Може ли сватба без малък девер? Кой ще доведе невестата? Намери моя син Марка!

Тръгнал Хрельо да дири Марка. Тука Марко, там Марко — няма го. Обходил града, излязъл вън и на пътя срещна двама рибари, които се връщали от морето.

— Не сте ли виждали Марка, Вълкашиновия син? — попитал го Шестокрилеца.

— Видяхме го.

— Къде?

— На морския бряг.

— Какво прави там?

— Играе на пясъка. Трупа момчето с шъпи купчини пясък, големи колкото едновремешните могили, които стърчат край пътищата.

Бутнал Хрельо хвърковатия си кон към морския бряг. Заварил Марка стои на сянка под една могила и мисли.

— Какво мислиш, хей, малко момче? — провикнал се Хрельо.

— Мисля колко капки вода има в морето.

Засмял се Хрельо.

— Я остави ти мисленето, ами ми кажи, идваш ли да ми станеш млад девер?

Изгледал го накриво Марко.

— Върви си по пътя! — отговорил Марко. — Не се шегувай с мене, че ако остана и пипна за крака коня ти, ще хвръкнете и двама отвъд морето!

— Клетва давам, че не се шегувам, ела да ми деверуваш! — усмихнал се Хрельо под мустак и направил кръст.

Като видял Марко честния кръст, станал, отърсил пясъка от дрехите си и тръгнал. Отишли у Хрельови. Заварили сватбарите на крак. Гайдарите и цигуларите чакали. Завел Хрельо Шестокрилеца Марка в яхъра, кон да си избере. Сто бели коня, един от други по-хубави, пръхтели над яслите. Марко посегнал да избира. Хванал първия за опашката, завъртял го във въздуха и го изхвърлил навън:

— Туй магаре не е за мене кон!

Хванал втория — и него през вратата:

— И туй магаре не е за мене!

Пипнал третия, четвъртия, петия — един по един ги опитвал, додето очистил обора. Избърсал с ръкав малкият Марко мокрото си чело и рекъл:

— Няма в този яхър кон за мене!

И тръгнал пеш пред сватбата. Писнали гайдите, екнали цигулките, забучели тъпаните. Потеглила сватбата като тъмна мъгла. Два дни и две нощи вървели сватбарите през вековните гори, докато стигнат десетото село. Старата майка на девойката редом дарила сватовете. Кому риза дала, кому свилен пояс, кому сърмен колан, кому златошита кърпа, а на Марка дала най-скъп дар: момичето с очи като елмази, да го отведе до Хрельовата къща. И му дала още един боздуган да го закриля по пътя.

Тръгнала си назад сватбата. Минали веселите сватбари през две тъмни гори, навлезли в третата. До земята били увиснали кривите клони на дърветата. Едно малко пиле с шарени криле, кацнало на едно клонче, пеело: