Читать «Хорото» онлайн - страница 2

Ангел се люшна напред и с ръце на кръста запристъпва. Песента ехтеше в главата му, всяка дума късаше душата му на парчета, защото Маринчето пак пееше за него. По изсушеното му ръбато лице се плъзнаха тежки бащини сълзи и закапаха на тротоара сред нарисуваните цветя като закъснял есенен дъжд.

На отсрещния тротоар мина влюбена двойка и момичето дръпна момчето за ръката:

— Виж онзи човек какво прави!

Момчето хвърли поглед и пренебрежително сви вежди:

— Напил се е и играе хоро! Не му обръщай внимание!

Двамата продължиха, хванати за ръце. Те не знаеха какво ги чака в края на улицата!

Информация за текста

Източник: Авторът

Разказът е публикуван първоначално в сборника „Синият кон“, издаден през 1997 г.

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3088)

Последна редакция: 2007-07-04 21:10:01