Читать «Хоризонти» онлайн - страница 32

Той сви рамене, за да съблече якето си, и нави ръкава си над куката, за да се види брачната връв, която Фаун беше изплела. Обикновено не го правеше пред непознати, но Фаун предположи, че този лечител, също като акушерките на фермерите, трябва да види всичко, за да си свърши работата, тоест че се налага човек да преглътне срамежливостта си. Затова също нави ръкава си и показа брачната връв, която беше оплел Даг.

Съпругът й се наведе напред и изръмжа:

— Усетът ти за същност може ли да познае дали тези върви са истински?

— Да — отвърна предпазливо Аркади.

Фаун въздъхна облекчено.

— Благодаря за откровеността. — Даг се отпусна назад и кимна доволно. — На езерото Хикори имахме спор по този въпрос.

— Значи роднините ти не са посрещнали с отворени обятия булката ти? — попита Аркади. Очевидно се въздържа да каже „прекалено младата ти булка“, реши Фаун.

— Мари и Катагус бяха много мили — опита се тя да защити роднините на съпруга си. — Чакай, Даг, забрави за стъклената купа. Сигурно е важно. Тогава призрачната ти ръка се появи за пръв път. — Тя се обърна към Аркади. — Така я нарече Даг, защото много го стресна, но Хохари каза, че било просто проекция на същността. Разкажи ти, Даг, защото на мен ми прилича на магия.

— Имаше една стъклена купа — почна Даг. — Бяхме в Уест Блу, малко преди да се оженим. Тя беше много важна за Фаун. Купи я в Гласфордж, за да я подари на майка си. Сега и моя майка. И значи купата падна и се счупи.

— На три големи парчета и стотици малки — уточни Фаун. — Разпиляха се по пода. — Беше доволна, че не каза нищо за врявата, която вдигнаха останалите от семейството й. Понякога може и да се дразнеше от тях, но не искаше Аркади да си помисли, че са глупаци.

— Аз… — продължи Даг и замахна с куката. — И значи ръката се появи и успях да събера купата. Виждал бях как правят стъклените купи в Гласфордж. Същността й трябва да жужи… — Понечи да издаде същия звук, но млъкна.

Аркади, Бар и Ремо не откъсваха очи от куката му — не, не гледаха куката, осъзна Фаун. Бяха впили погледи в проекцията на изгубената му ръка. Тя не я бе виждала никога, но понякога — потисна усмивката си — я усещаше. Даг се отпусна назад, а след него се отпуснаха и тримата Езерняци и тя реши, че той отново е освободил проекцията.

— За пръв път чувам за тази купа — обърна се Бар към Ремо. — Богове! Ти знаеше ли?

Ремо поклати глава и му махна да мълчи.

— Преди да отидем на езерото Хикори — продължи Даг, — се появи страшна злина. В Рейнтрий. Тук чухте ли за нея?

— Чухме нещо — каза Аркади. — Патрулните ни се интересуват доста от новините от север. Там при вас все става нещо.

— Злината в Рейнтрий беше голяма. Очертаваше се да е нещо колосално, като Вълчата война в Лутлия преди двайсет години. Най-лошото беше, че бе успяла да завземе гъсто населена територия на фермери. Имаше си храна, колкото поиска.

Аркади сви рамене.

— Нали каза, че си от Олеана?

Даг сви устни и Фаун побърза да обясни:

— Рейнтрий изпрати зов за помощ. Езерото Хикори е на един хвърлей, в най-северната част. Феърболт Кроу — лагерният капитан на езеро Хикори — избра Даг за капитан на патрула, който пратиха. Обясни как изтръгна същността на злината, Даг.