Читать «Хоризонти» онлайн - страница 20

Фаун предположи, че през лятото тук идват влюбени, за да се усамотят. Но дори за северняци като тях с Даг времето не бе подходящо за ухажване на открито. Тя се сгуши до съпруга си. Гледката може и да беше романтична, а Даг я даряваше с топлина, но беше очевидно, че не е в романтично настроение. Беше притеснен, обичайното му състояние от дни, дори седмици.

Младата жена докосна ореха в джоба си и попита тихо:

— Какво те измъчва, Даг?

Той сви рамене.

— Нищо ново. — И след дълго колебание, докато Фаун чакаше обяснението му, добави: — Точно това е лошото. Мислите ми непрекъснато се въртят около едни и същи проблеми, а не стигам доникъде.

— Едни и същи пътеки винаги водят до познати места. Хайде, разкажи ми.

Пръстите му потънаха в къдриците й, сякаш за да намерят утеха или смелост, след това той я прегърна.

— Когато в края на лятото с теб си тръгнахме от лагера Хикори… когато ни прогониха…

— Когато си тръгнахме — поправи го настойчиво Фаун.

Той кимна.

— Тогава си мислех, че ако тръгна по света с широко отворени очи, може би ще успея да открия начин фермерите и Езерняците да работят заедно срещу злините. Защото един ден патрулът няма да успее, злината ще се измъкне и това няма да се случи в пустошта или в селце като Грийнспринг, а в някой голям фермерски град и това ще ни засегне всички. Ако обаче Езерняците и фермерите действат заедно, преди да се случи неизбежното… тогава имаме шанс за победа.

— Според мен „Завръщане“ е добро начало — подхвърли Фаун.

— Добро е, но… това е нещо съвсем дребно, Искрице! Осем души, в това число и ти. За цели шест месеца, посветени на опити.

— Това означава шестнайсет души на година. Сто и шейсет за десет години. След четирийсет години… ъ-ъ-ъ… — Последва колебание, докато Фаун тайно броеше на пръсти, скрити в полата. — Шестстотин или седемстотин.

— Ами ако кризата се разрази догодина, а не след четирийсет години?

— Тогава няма да е по-зле, отколкото ако не беше опитал. Както и да е… — човек би казал, че отчаянието е любимото му състояние, — от тази сметка няма смисъл. Ти разговаря с всичките ми роднини в Уест Блу, с кочияшите от Гласфордж, с Крес, дето я излекува в Пърл Рифъл, и с близките й, с лодкарите, които срещахме. Ами всичко, което постигна в пещерата на бандитите и Крейн! Даг, те ще разказват за всичко това точно толкова дълго, колкото ще нахлупват и глупавите тенджери заради Бар. Имам чувството, че тази река е всъщност село — има си улица, дълга две хиляди мили. Мястото е чудесно, за да разкажеш, каквото трябва. Истината е, че хората тук обичат да клюкарстват. Понякога променят мнението си, без дори да се намесиш.

Даг поклати глава.

— Единствено отсъстващите богове са наясно каква пътека съм прокарал през долината Грейс, защото аз нямам представа. Дали съм запалил огън, или съм съсипал всичко и то е потънало в мрак.