Читать «Хоризонти» онлайн - страница 14

— Освен това трябва да довърша вечерята — вметна нетърпеливо тя.

Бар погледна вбесено другите двама Езерняци, но на Фаун се усмихна.

— Права си. Сега нито е времето, нито пък мястото да обсъждаме този въпрос. — И добави малко заканително: — Ще ни трябва повече време и много повече място.

Ремо кимна доволно. Даг продължаваше да мълчи, макар да бе стиснал устни. Заслизаха по стълбите. Фаун си мислеше: „Този път съм съгласна с Бар“.

Фаун не се измори много, докато приготвяше вечерята по случай сватбата и рождения ден, защото всички се включиха да помогнат и се въртяха около огнището в задната част на „Завръщане“. Както обикновено тя сервира шунка, картофи и лук, но имаше и прясна морска риба, сладки картофи, ароматни портокали и сушени сливи, също и миди, приготвени с последното солено масло. Подаръкът на Бо беше буре бира, която се оказа много по-тъмна и по-силна от бирата в долина Грейс. Може би тъмният цвят все пак не се опитваше да скрие мътната греймаутска вода, защото бирата беше вкусна и помагаше чудесно да преглъщаш храната.

Тортата по случай сватбата и рождения ден беше ябълкова. Последва кратък спор за свещите, задължителни за всяка торта за рожден ден, докато сватбената торта трябваше да бъде украсена с цветя. Хоторн се примоли за свещи единствено за да види как Даг ги пали, така че Фаун бодна свещи от пчелен восък в средата, а края обточи с цветя. Когато Даг замахна с куката, деветнайсетте свещи пламнаха с тихо свистене и едва не изгориха веждите на надвесилия се над тях Хоторн.

Фаун беше толкова заета с подготовката на празненството, че беше забравила да си намисли желание. Видя как Уит и Бери се усмихват един на друг и си помисли дали да не им пожелае много щастие, но пък желанието трябваше да си е лично за нея. Свещите бяха в нейна чест.

Пое си дълбоко дъх и си каза: „Искам у дома“.

Не че й бе мъчно за фермата на родителите й в Уест Блу, защото последното й желание беше да се прибере там. Животът на лодката беше вълнуващ, неповторим, но „Завръщане“ приличаше на грубо скована барака, а и пътешествието идваше към края си. Фаун искаше истински дом, построен на твърда земя, нейна и на Даг. Искаше да си има истинска печка. „Искам си бъдещето.“ Искаше тези хора да са част от него — вдигна очи и ги огледа — Даг, Уит и Бери, Ремо и Бар, Хоторн и Бо, дори Ход, готов да изръкопляска, когато тя духне свещите. Проряза я остра болка, когато си каза, че иска и нови лица, децата, които двамата с Даг все още нямаха. „Искам всички да се приберем живи и здрави у дома. Където и да се окаже, че е истинският ни дом.“ Пое си дълбоко дъх, затвори очи и духна пламъчетата. Когато всички изръкопляскаха, отвори очи и се усмихна.

След тортата идваше ред на подаръците, както за рождения ден, така и за сватбата. Даровете за младоженците обикновено бяха практични, за да са от полза в дома на младата двойка — или пък шатрата, ако бяха Езерняци, но идеята беше една и съща, каза си Фаун. Само че на Уит и Бери им предстоеше дълъг път до спорната къща в Клиъркрийк. Затова подаръците им трябваше да са малки, за да могат да ги пренесат. Бар беше намерил, незнайно откъде, нови обувки от червеникавокафява алигаторска кожа за Бери и Фаун, които дори им бяха по мярка — хитрият младеж бе занесъл на пазара по една тяхна стара обувка. Хоторн и Ход гордо подадоха на Фаун семейна книга, подвързана на същото място, откъдето Уит беше купил своята, но значително по-малка, за да може да се побере в дисагите и да не надвиши бюджета им.