Читать «Хоризонти» онлайн - страница 11

— Какво са щети? — попита любопитният Хоторн, но Бо го стисна за рамото и малкият млъкна.

Уит сбърчи нос.

— За колко пари става дума?

— Колкото струва къщата на хълма.

— Нямам толкова пари!

Писарят сви безпомощно рамене.

— Можем да продадем „Завръщане“ — рече колебливо Бери, — но тя няма да покрие имота в Клиъркрийк дори наполовина. Освен това тези пари ни трябват, за да изкараме до догодина.

Ремо погледна Бар и предложи:

— Ние с Бар… аз още не съм похарчил своя дял от пещерата. Мога да ви го дам.

Бар преглътна и добави:

— И аз моя.

Уит, Бо и Бери започнаха разпалено да обясняват на Бейкърбън недостатъците на подобно правило, но писарят дори не трепна.

Фаун се притисна до Даг и зашепна:

— Даг, това е лудост! В Греймаут нямат право да искат нито парите на Уит, нито такса. Не са се трудили като него, за да ги изкарат. Не е възможно документите за брака да струват толкова много! Той ни лъже? Сигурно ни мисли за селяни, които лесно може да ограби.

— Не знам.

Тя го погледна многозначително и Даг въздъхна и разтвори усета си за същност. Веднага го заля недоволството, което излъчваха събралите се в стаята — освен на миещата мечка, която кротко спеше на един стол.

— Същността му издава, че е по-скоро под стрес, едва ли лъже — каза Даг. — Но дори да иска подкуп, няма да позволя братът на съпругата ми да го плати. Не и с такова изнудване.

С опит за незаконен подкуп можеха да се справят лесно. Просто щяха да излязат и да почнат да питат всички срещнати. Истината щеше да излезе наяве и тогава писарят щеше да загази. Даг обаче предположи, че той не е чак толкова глупав. Не беше това. Реши, че писарят просто се инати, като се позовава на правилата, та по този начин да демонстрира презрението си към бедняците от Удавената махала. Ако продължаваха да спорят с него, просто щеше да вирне нос, да отпрати Уит и Бери, без да ги ожени, и да остане убеден, че хората по реката нямат морал. Негодуванието на Даг растеше.

Церемонията и подписите на хартия може и да му изглеждаха напълно безсмислени, но означаваха много за Уит и Бери — и двамата далече от домовете си, — още повече че те за пръв път попадаха в големия свят и имаха желание да постъпят правилно. Мътните го взели, щастливият ден, за който Фаун и Бери бяха положили толкова усилия, не биваше да помръкне, не и ако зависеше от Даг. „А аз мога да помогна.“

Съвсем безшумно, както бе застанал зад писаря, той протегна лявата си ръка и с проекцията на призрачните си пръсти оформи подсилване за убеждение. Щяха да го усетят единствено Бар и Ремо. И наистина, Ремо изви вежди, а Бар зяпна и изрече само с устни: „Как смееш…“