Читать «Хорай» онлайн - страница 2
Лафкадио Хърн
Който и смъртен да поеме глътка от него, той поема в кръвта си трепета на тези души и те променят усещанията му — преобразяват представите му за пространство и време, така че той да вижда само през техния поглед, да чувства с техните сетива и да мисли единствено като тях. Неусетно като сън настъпва тази промяна, а изникналият в този сън Хорай може да бъде описан така:
Тъй като в Хорай не познават злото, сърцата на хората никога не стареят. Душите им са вечно млади, затова и усмивка озарява лицата им от първия до последния им час. Освен когато боговете им изпратят скръб. Тогава те забулват лицата си, докато скръбта отмине.
Всички в Хорай се обичат и си вярват, сякаш са членове на едно семейство; и речта на жените се разлива като птича песен, защото сърцата им са също тъй безгрижни и леки като на птиците. Ръкавите на танцуващите девойки наподобяват пърхането на огромни нежни криле.
В Хорай хората не крият нищо един от друг освен скръбта, защото няма от какво да се срамуват. Там никога не заключват, защото никой не краде; и денем, и нощем вратите остават незалостени, защото там няма от какво да се боят. И тъй като тамошните хора са вълшебници, макар и смъртни, всичко в Хорай освен двореца на краля Дракон е малко, необикновено и очарователно. А приказните обитатели на тази земя наистина ядат ориза си от много малки купички и пият виното си от съвсем малки чашки…
Отчасти това видение е навярно плод на призрачния въздух. Но не напълно, защото магията, сътворена от мъртвите, е само очарованието на един Идеал, магията на един извечен блян. И нещо от този блян се е въплътило в сърцата на много хора — в простата красота на безкористния живот, в прелестта на Жената…
Зъл вятър откъм запад вее над Хорай и уви! помита удивителния въздух. Откриваме го само тук-там на валма и дълги ивици — като онези дълги светли ивици на облаците, които пресичат надлъж пейзажите на японските художници.
Само под тези ивици вълшебна мъгла можеш все още да откриеш Хорай. Но никъде другаде… Помни, че Хорай носи още едно име —
Информация за текста
Lafcadio Hearn
Horai, 1904
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
Лафкадио Хърн. Погребаната тайна
ДИ „Народна култура“, София, 1990
Редактор: Дора Барова
Художник: Петър Тончев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15526]
Последна редакция: 2010-02-15 21:00:00
1
Хорай — според китайската легенда един от трите острова в Източнокитайско море, на които живеят „небесни обитатели“. Легендата е вероятно плод на тогавашните бледи представи на китайците за съществуването на Япония. — Б.р.
2
220–618 г. от н.е. — Б.р.
