Читать «Хлебарката» онлайн

Радослав Колев

Хлебарката

Г-н Пиаченца живееше между четири стени. Или по-точно четири по четири стени. Апартаментът освен от г-н Пиаченца бе обитаван и от сенки. Сенките плуваха из цялото жилище, и денем и нощем, не позволявайки на светлината отвън да проникне; правеше ли тя плахи спорадични опити да го направи те просто я ядяха.

Когато г-н Пиаченца се прибереше от работа (г-н Пиаченца работеше като водопроводчик и докато отпушваше мръсните канали на хората по цял ден слушаше дърдоренето на стари бабички по-скоро насочено към старите им котараци отколкото към него и по-цял ден биваше черпен с кафе и бисквити) посрещаше го тишината и полуздрача, обсебен от същите тези сенки, които като че ли му се радваха. А докато се наслаждаваше на поредното порно здраво захванал се с едната си мазна мазолеста ръка за мекия пенис те като че ли ехидно му се подиграваха.

Но може би е добре да кажем няколко думи за самия г-н Пиаченца. Г-н Пиаченца беше на 34, все още ерген, което беше разбираемо като се има предвид, че г-н Пиаченца въобще не беше красавец, дори напротив (има случаи, в които красотата бива успешно изместена от по-морални и несъмнено книжни стойности, но г-н Пиаченца въобще не беше от тези случаи). Той беше нисък, затлъстяващ, бавно оплешивяващ, с шкембе нагло надничащо изпод зацапания му с колоритни петна от майонеза мръснобял потник, нямаше дар слово и хората го намираха по-скоро за неприятен, но го търпяха, понеже той все пак почистваше запушените им отточни канали.

На връщане от работа г-н Пиаченца неизменно минаваше през видеоклуба: „Перверзни Ученички“, „Анално Обладаване“, „Лезбо-сестри“ — подобни заглавия обримчваха и запълваха скучните сиви следобеди и вечери а нерядко и големи участъци от нощта (всъщност в дома на г-н Пиаченца винаги беше нощ поради липсата на светлина или по-скоро някакво състояние на полунощ с горчив метален отенък). Прибереше ли се г-н Пиаченца ядеше все мазни храни — пица, хамбургер или картофки, всяко от изброените ястия несъмнено оставяше своя отпечатък или върху отдавна непраното му мръсно бельо и потник или върху подкожните му тлъстини или пък върху обриващата му се постоянно с мазни пъпки и петна кожа.

Яденето предхождаше мастурбацията, а нерядко и се повтаряше след нея. Гледането на порнофилмите пък предшестваше редовните телевизионни ситкоми, които г-н Пиаченца следеше, и се повтаряше след тях когато г-н Пиаченца успееше да си го надърви (и между другото, о да, г-н Пиаченца беше Стар Трек фен).

Мастурбацията беше един вид самонаказание — че се е родил грозен и без късмет. Това беше един неспирен танц на плътта — нахалните ученички и лезбо-сестрите все така неизменно се ближеха, уринираха едни върху други пред запотения и пръхтящ като кон г-н Пиаченца, и това продължаваше вече много, много години.

Понякога, след мастурбацията г-н Пиаченца се свличаше на обагрения с трохи, петна от кетчуп и спермени капки под и плачеше. Може би от самота, може би от нещо друго, всъщност май най-вече от самота. Едно време г-н Пиаченца си беше имал майка. Досадна и креслива вещица, чието любимо занимание беше да му трови живота, въздавайки своята мъдрост под формата на заповеди от любимия си люлеещ си стол като някакъв генерал, но той си я обичаше. Когато почина г-н Пиаченца сериозно си бе поиграл с мисълта да я остави на стола да гние, както онзи пич от „Психо“ за да има все пак с кого да си говори, но после се бе отказал.