Читать «Хеликония. Зима» онлайн - страница 46

Зъбите на майора като че щръкнаха още повече.

— Искам списъка, нищо друго.

— Разбира се, господине. Моля ви, настанете се удобно, докато моят главен писар…

— И така ми е удобно. Не ме бавете! Чаках ви точно шест минути. Искам списъка. Веднага!

Макар климатът в Сиборнал да имаше много недостатъци, континентът беше богат с находища на минерали и лигнитни въглища, каквито нямаше другаде по планетата. Освен това тук се намираха всякакви видове глина.

И порцелановите, и стъклените съдове бяха широко разпространени в градове като Кориантура, още по времето, когато дребните тирани на Дивашкия континент сърбаха своя рател от дървени купи. Още с началото на пролетта от Голямата година в работилници, разпръснати от Каркампан до Ушкутошк, започна производството на порцелан в пещи, където лигнитните въглища позволяваха поддържането на температура до 1400 градуса. С вековете тези изящни изделия се търсеха все повече и ставаха обект на колекционерска страст.

Идап Мън Одим не се занимаваше много с производството им, макар да разполагаше с пещи. Той изнасяше фин порцелан. Съдовете и сервизите от Кориантура бяха изпращани в Шивенинк и Брибар, но повечето попадаха в Кампанлат, където Одим беше по-добре приет поради произхода си от Кудж-Джувек, отколкото други негови сиборналски конкуренти. Не беше собственик на корабите, които пренасяха стоката му. Съсредоточаваше се в търговията и боравенето с пари. Дори се случваше да дава заеми на съперниците си. Разбира се, срещу изгодна лихва.

До голяма степен дължеше богатството си на Дивашкия континент, извличаше го от пристанищата по северните брегове — Вейнуош, Дордал, Доуел, дори далечните Поуачет и Поупвин, докъдето конкурентите му не се осмеляваха да стигнат. Точно този елемент на риск сега караше ръката му да потрепва леко, докато подаваше списъка на корабите на майора. Не се съмняваше, че офицерът ще се ядоса от многото имена на вражески градове.

Очите на майора, мъгливокафяви като мътилката навън, се плъзнаха по отпечатания лист.

— Като гледам, повече търгувате с чужди страни — отбеляза след малко с дебелия си глас. — И във всички тези пристанища върлува заразата. А нашият велик Олигарх, осенен от милостта на Неживеещия, се бори да опази народите ни от тази болест, чието огнище се намира именно в Дивашкия континент. От този момент нататък нито един кораб няма да отплава към Кампанлат.

— Нито един кораб?!… Но вие не можете да…

— Мога. Вече казах — нито един кораб! До второ нареждане.

— Добри ми господине, какво ще стане с моята търговия?…

— Животът на жените и децата е по-важен от търговията. Ти си чужденец, нали?

— Не съм. Аз и семейството ми живеем в Ушкутошк цели три поколения.

— Но не си ускут. И видът ти, и името ти те издават.

— Господине, с Кудж-Джувек не ме свързва почти нищо!

— От днес в този град действат военновременни закони. Ще се подчиняваш на заповедите, ясно ли ти е? Ако само една твоя пратка отплава към друга страна, ще бъдеш изправен пред военнополеви трибунал и ще бъдеш осъден… — думите на майора сякаш увиснаха във въздуха, преди да добави с най-безчувствения си тон: — … на смърт.