Читать «Хари Потър и даровете на смъртта» онлайн - страница 27

— Според нас смъртожадните ще очакват да пътуваш с метла — обясни Муди, който май се досети как се чувства Хари. — Снейп е имал предостатъчно време да им разкаже за теб всичко, което дотогава не е споменавал, затова ако наистина се натъкнем на смъртожадни, повече от сигурно е, че ще изберат такъв Потър, който се чувства добре на метлата. И така — продължи той, след като завърза торбата с дрехите на лъже-Потъровците и пръв се отправи към вратата, — мисля, че трябва да тръгнем до три минути. Няма смисъл да заключваме задната врата, това няма да спре смъртожадните, когато дойдат да тършуват… Хайде…

Хари забърза към антрето, за да си вземе раницата, „Светкавицата“ и кафеза на Хедуиг, а после се присъедини към останалите в тъмната градина отзад. Във всички посоки метлите скачаха в ръцете, Кингзли вече помагаше на Хърмаяни да се покатери на огромен черен тестрол, Бил пък държеше Фльор, докато възсядаше другия, а Хагрид стоеше с предпазни очила при мотоциклета.

— Това ли е? Това ли е моторът на Сириус?

— Същият — потвърди Хагрид и озари с усмивка Хари. — Последния път, когато ти се вози в него, се побираше в дланта ми.

Хари неволно се почувства унизен, докато се качваше в коша. Там беше с доста педи по-ниско от всички останали и Рон се подсмихна, щом го видя да седи като малко дете в количка на картинг. Хари напъха раницата и метлата долу при краката си и смести кафеза на Хедуиг между коленете си. Беше страшно неудобно.

— Артър си е поиграл и е направил някои нововъведения — обясни Хагрид, от което Хари се притесни още повече. После великанът яхна мотоциклета, който изскърца леко и хлътна няколко сантиметра в земята. — Наслагал е при кормилото разни джаджи. Тая тука е по моя идея.

Той посочи с дебел пръст моравото копче до стрелката за скоростта.

— Много те моля, Хагрид, внимавай! — настоя господин Уизли, който стоеше до тях с метлата в ръка. — И досега не съм сигурен, че е препоръчително, и при всички положения го използвай само в краен случай.

— И така — каза Муди, — всички готови, ако обичате, искам да поемем точно по едно и също време, иначе няма да отклоним вниманието и планът се обезсмисля.

Всички възседнаха метлите.

— Сега се дръж здраво, Рон — подкани Тонкс и Хари забеляза как приятелят му гузно поглежда с крайчеца на окото Лупин, а после обхваща кръста й с две ръце.

Хагрид натисна с все сила педала на мотоциклета, той ревна като змей и кошът се разтресе.

— Успех на всички! — провикна се Муди. — Ще се видим след около час в „Хралупата“. Броя до три. Едно… две… ТРИ.

Мотоциклетът ревна и Хари усети как кошът се разклаща неприятно: издигаха се бързо във въздуха, очите му се насълзиха леко, а косата му хлътна назад. Около него се извисяваха метли, един от тестролите профуча и изплющя отстрани с дълга черна опашка. Сместени в коша до кафеза на Хедуиг и раницата, краката му вече го наболяваха и започваха да изтръпват. Хари се чувстваше ужасно притеснен и почти забрави да погледне за последно „Привит Драйв“ номер четири, а когато се сети да надзърне от коша, вече не различаваше къщите. Издигаха се все по-нависоко в небето…