Читать «Хамалинът» онлайн - страница 3
Иван Вазов
Министърът се покърти дълбоко.
— Чакайте малко навън — каза му той. Разговорихме се как да постъпим. След дълги колебания министърът реши да изпълни молбата на Завоева, уволни го и назначи пак Петранова. Но той се силно заинтересува за тоя прекрасен Завоев, обеща му да му найде някаква нова длъжност в непродължително време и го изпрати обнадежден и щастлив, като му стискаше горещо ръката. За жалост, министерството падна скоро, което нещо повлече и моето уволнение, и Завоев си остана без служба. Ето го сега, от година насам работник, често без работа, надничар, хамалин. Но попитайте го съжалява ли за самопожертвуването си. Не, той работи от заран до вечер, изкарва залъка за себе и за децата си — разбирате какъв е тоя залък корав и несигурен. Но той ми каза веднъж, че сега е щастлив, че е спасил други човеци, че душата му е спокойна. Прекрасен человек, рядко сърце!
В това време Завоев се зададе с нов товар на гърба.
Обилен пот обливаше труженическото му чело, снагата гънеше под бремето, едната пола на дрипавото му сетре се развяваше от витошкия ветрец, който люшкаше в алеите листата на акациите, под сенките на които се разхождаха пременени охолни господиновци и дами в цветни облекла.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Мартин Митов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5038]
Последна редакция: 2008-01-26 17:10:00
