Читать «Фурията от апартамент №7» онлайн - страница 4

На двегодишнината от заселването и при Мрънкови, Цурка беше наградена с половин опечен гълъб. Другата половина бе оставена за следващите дни, защото едно коте колкото и да е лакомо не може да изяде цял гълъб. Беше и вързана червена панделка на врата, което пък от своя страна доведе до бурни протести и опити за отърваване. Шампанското, задължително закупено за случая, гръмна сред бурни възгласи и аплодисменти което пък от своя страна доведе до светкавична котешка реакция.

С отрепетиран отсок Цурка се озова на една от чашките на полюлея. За случая всички лампи бяха завити и той светеше като ярка коледна елха. Силната светлина винаги дразнеше котката, затова тя повтори своя отскок в посока на библиотеката. Мъхестата и опашка се завъртя и помете ламаринения Буда. Полюлеят пък, тласнат от силния отскок се люшна към тавана, старата конопена връв която го държеше за куката не издържа и се скъса. Силен трясък огласи присъстващите. Сред облаци прах и пълна тъмнина светлинното чудо падна на отрупаната с деликатеси салонна маса и остана там за да подчертае, че на тоя свят няма нищо вечно и нищо трайно.

Тук му е мястото да спомена, че Джуниър се прехранваше с проекти които сам правеше на закупения преди година компютър втора употреба. Често се случваше да работи в събота и в неделя за да ги завърши. Сроковете за предаването им бяха винаги спешни, затова и напрежението по извършването им бе голямо. Той денонощно чукаше по клавиатурата. Неизменна компания му бе Цурка. Тя лежеше на монитора, следеше заинтересовано движенията на пръстите му, след това се унасяше в дрямка и замъркваше така, че и на Джуниър му се доспиваше. Той ставаше, сваряваше си кафе, и продължаваше. Често пъти чашката с кафето биваше съборена от скока на Цурка, но това не водеше до съществени кавги, защото за такива нямаше време. Всички палави прегрешения и се прощаваха.

Ети пък замина за няколко месеца на работа в Италия. Купи си Джи Ес Ем и с него редовно се обажаше за да се осведоми за здравето на домашната любимка. Изпращаше и въздушни целувки при които Джуниър долепяше телефонната слушалка до ухото на котката за да чуе и се увери, че се отнасят до нея.

При второто разгонване на Цурка, тя неочаквано изчезна от апартамента. Минаха два дни но така и не се появи. Госпожа Мрънкова тъкмо хвърляше за пети път картите за да отгатне къде е забегнала, когато палавницата неочаквано се появи. Беше мирна и кротка. Оставяше се да я галят и да и се радват. Имаше доволен вид на дълго и мъдро живяла баба. Ядеше лакомо всичко което и предлагаха. Даже пишкаше на определеното място, сиреч в тепсията със ситен пясък поставена до външната врата. Набезите и по съседните тераси почти прекъснаха.

В един хубав есенен ден на входната врата се позвъни. Беше Ети. Държеше голяма чанта в ръка. Прибираше се от Италия. Всички я посрещнаха с радостни възгласи. Цурка отърка опашка около прасците и. Ети я повдигна и целуна по отхапаното ухо, погали я зад ушите вследствие на което котката замърка блаженно.