Читать «Франки Фърбо» онлайн - страница 108

Всички чакат да седна на масата. Имахме обичай преди да започнем да се храним, да се хванем за ръце, да се спогледаме и да възкликнем едновременно: „Хммммммммм, страхотно!“ Едва сега осъзнавам, че това е типично за лисиците.

Каролин протяга ръка към мен, аз хващам дланта на Катлийн. Затваряме кръга. Очите на Били искрят от възбуда. Трудно ми е да го гледам като лисица, не съм свикнал. Виждам единствено малкото момче, което преди около седмица ме помоли да му разкажа някоя от историите за Франки Фърбо.

Споглеждаме се и аз започвам „хммммммммм“, останалите ме последват, докато оставаме без дъх, сетне вдишваме дълбоко и извикваме: „Страхотнооооооооооо!“ Плясваме с ръце и започваме да ядем. Каролин е надминала себе си.

Докато се храним, разговаряме. Разговаряме за нас, за човешки неща, сякаш нищо не се е случило. Усещам, че така трябва да бъде. Съзнаваме истинската си идентичност, но не говорим за нея, освен в краен случай. Дори телепатичните ни умения сякаш са изчезнали. Опитвам се да комуникирам директно с Каролин, но тя ме поглежда и поклаща глава. Добре, разбирам.

След вечеря както винаги измиваме заедно чиниите и оправяме леглото. Навън слънцето вече залязва. Каролин повдига въпроса, който най-много ме тревожи. Мисля, че само тя е запазила телепатичните си способности.

— Е, скъпи, как искаш да живееш отсега нататък? Можем да останем тук още няколко месеца, докато Били замине при Камила. Сетне ни очаква дълъг живот и след като сме заедно, смятам, че моментът е подходящ да обсъдим въпроса. Може да не ни се удаде възможност да се съберем отново; прекалено опасно е.

Уилям, мисля, че решението трябва да вземеш ти. Ти пожертва най-много. Чувствам се ужасно, че мина през такива изпитания, и се надявам да ти се реванширам през следващите години. В известен смисъл ти си баща на всички нас, дори и на мен. Как искаш да прекараш останалите три-четвърти от живота си?

Спира, усмихва се очарователно, изчаква. Зная, че е прочела мислите ми, докато се държах като човек — ядосвах се, сърдех се като дете; забравих за телепатичните й способности. Отвръщам й с усмивка:

— Мисля, че имаш отлична представа за нещата, които минаха през ума ми. Не смятам обаче, че решението трябва да взема само аз, то засяга всички ни. Особено теб, Каролин. Ти си се откъснала от живота, който познаваш и обичаш. Бях в твоя свят, зная от какво си се лишила. Ако искаш и ако е възможно да дойда с теб, можем да се пренесем след петдесет хиляди години в бъдещето и да останем там. Възможно ли е?

Любовта й ме облива като огромна вълна. Опитвам се да издържа силата й.

— Мисля, че е възможно, но няма да стане, Франки Фърбо никога не е живял в нашето време.

— Откъде знаеш? Каза ми, че дори лисиците от нашата раса не могат да пътуват в бъдещето, а само в миналото, но минало спрямо времето, в което живеят. Няма как да знаеш дали Франки Фърбо не е живял и в твоето време.