Читать «Фрагментът» онлайн - страница 2
Гео Милев
Епосът принадлежи на примитивните стари времена. Изкуството на старите времена е епос.
Епос: логика: анализ: обективност.
Лирика: асоциация: синтез: субективност.
Лириката е изкуството на новото време. Новото време отрича обективното изкуство на старото време.
Хомер — Анти-Хомер.
Епическото изкуство действува с фактите, нещата — и трябва да ги свързва с логични връзки. Обективност, която довежда до подробност.
Лиричното изкуство действува с алюзията на фактите — със символи, свързани помежду си чрез асоциацията. Изключена е всяка възможност за подробна картина. Фрагмент.
Днес поезията е лирика. Епично творчество в поезията е една невъзможност. Защото съвременната психея не притежава епичната обективност на примитивните хомерически времена. (Една забележка: Пенчо Славейковата „Кървава песен“ е абсурден анахронизъм.) Съвременната психея възприема всичко в света като субективна алюзия — асоциация; синтез; фрагмент.
Колкото душата става по-чувствителна, по-възприемчива, по-изтънена, по-способна да свързва нещата чрез асоциации, чрез алюзия на техния смисъл — чрез
Една разгадка: съвременната поезия — съвременното изкуство въобще — изглежда тъмно, неясно, защото е фрагментарно съчетание на далечни асоциации, съчетани въз основа на интуицията. Съвременното изкуство е тъмно за тъмните души — за душите, лишени от интуиция; за душите, които могат да възприемат само фактите — веществото на фактите, но не и смисъла ма фактите.
А изкуството дири и изтръгва от фактите — от нещата — техния смисъл и превръща фактите и нещата — чрез интуиция — в скмволи.
Изкуството — било то „символизъм“ (в поезията), или „експресионизъм“ (в живописта) — дейстува с нещата като с интуитивни символи; символи, които въплъщават смисъла, есенцията на нещата. Затова изкуството не може да бъде никога „реализъм“ — т.е. ясно, обективно, логично съчетание на самите неща. То е субективно съчетание на символи. Затова е „неясно“ — „тъмно“ — и фрагментарно.
Само във
Историята на съвременното изкуство — лирика, живопис (музиката е сама по себе си фрагмент!) — има пред себе си само фрагменти. Една лирическа поема е създадена от отделни — независими помежду си — образи, които асоциацията свързва в едно цяло — една идея; целта тук не са образите, а