Читать «Феноменът» онлайн - страница 7

Републиката триумфално превзе километри от територията на колониите в битката за Амарило, Източен Тексас.

Отменено предупреждение за наводнение в Сакраменто, Калифорния.

Електорът посещава войската на Северния боен фронт. Повдига духа.

Повечето бяха доста безинтересни — обикновени новини от бойния фронт, последни данни за времето и съдебните производства, съобщения за карантини във Вегас.

И тогава Дей ме потупа по рамото и ми посочи един от екраните.

Карантината в Лос Анджелис се разпростря до сектори Изумруден и Опалов.

— Скъпоценните сектори? — прошепна Ден. Очите ми все още бяха фиксирани върху екрана, макар че новината беше изчезнала. — Там не живеят ли богаташите?

Не знаех дори какво да отговоря на това, защото самата аз се опитвах да асимилирам информацията. Изумруденият и Опалов сектор… Да не би да беше някаква грешка? Или пък заразите в Ел Ей бяха станали толкова сериозни, че ги излъчваха по джъмботроните във Вегас? Абсолютно никога не бях виждала карантината да се разпростира в секторите на висшето общество. Изумруденият сектор граничи с Рубинения… това означаваше ли, че секторът, в който се намираше домът ми, също щеше да бъде поставен под карантина? А какво се случваше с ваксинациите ни? Не трябваше ли те да предотвратяват подобни неща? В мислите си се върнах обратно към записките в дневника на Метиъс. Някой ден — беше казал той — ще бъде пуснат вирус, който никой от нас няма да успее да спре. Спомних си нещата, които бе разкрил брат ми — подземните фабрики, излезлите извън контрол болести… систематичните зарази. Побиха ме тръпки по цялото тяло. Лос Анджелис ще я потуши, казах си аз. Заразата, както винаги, ще утихне.

Изредиха се още новини. Една от познатите бе за екзекуцията на Дей. В нея пуснаха клипа от двора за разстрел, където братът на Дей, Джон, бе поел куршумите, предназначени за Дей, след което бе рухнал с лице върху земята. Дей извърна очи към тротоара.

Показаха една по-актуална новина. В нея се казваше следното:

Безследно изчезнала SS NO: 2001 S63034

Джун Ипарис

Агент. Градски патрул, Лос Анджелис

Възраст/Пол: 15. Жена

Височина: 162.5 см

Коса: Кестенява

Очи: Кафяви

Последно забелязана близо до резиденция Батала, Лос Анджелис, Калифорния. 350 000 републикански банкноти награда. Ако бъде забелязана докладвайте незабавно на местните власти.

Републиката искаше народът й да си мисли точно това. Че аз съм безследно изчезнала, че се надяваха благополучно да ме върнат. Това, което не казваха, бе, че вероятно ме искаха мъртва. Помогнах на най-прословутия престъпник в страната да избяга от екзекуцията си, подкрепих патриотите бунтовници при организирано покушение срещу военната щабквартира и предадох републиката.

Но те не искаха тази информация да стане публично достояние, затова ме преследваха тихомълком. В сводката за изчезването бе показана снимката от военната ми книжка — кадър в анфас, в който не се усмихвах, бях без грим, като изключим малко гланц за устни, тъмната ми коса бе завързана на висока конска опашка, а златен републикански печат блестеше на фона на черната ми куртка. Бях благодарна, че в този миг татуировката с феникса скриваше половината от лицето ми.