Читать «Умният Франц» онлайн

Братя Грим

Умният Франц

Някога, много, много отдавна, живял цар. Един от неговите рицари имал ратай на име Франц, който работел ден и нощ, ала господарят му не му давал и петаче.

Веднъж, на един голям празник, жената на рицаря дала на Франц старите дрехи на мъжа си и котел с чорба и казала:

— Занеси чорбата на овчарите, а после измий котела и ми го върни.

Селяните изяли празничния си обяд, Франц измил котела в реката и поел към дома. Внезапно завалял силен дъжд. „Олеле, господарката ще ме пребие“ — помислил си ратаят, бързо съблякъл дрехите, напъхал ги в котела, а котела сложил на главата си. Когато стигнал селото, дъждът спрял, Франц се облякъл и продължил пътя си. Изведнъж съзрял на един камък да седи човек. От него се стичала вода, толкова бил мокър.

— Хей, момко, защо не си мокър? — попитал човекът.

— Знам магически думи — отвърнал ратаят.

— Научи ме и мен, моля ти се — казал човекът.

— А ти кой си? — попитал ратаят.

— Аз съм дяволът — отвърнал човекът.

— Добре, но първо ти ще ме научиш на твоите магии, а после аз ще те науча на моите.

Дяволът се съгласил и разкрил на ратая всичките си магии и вълшебства.

— А сега е твой ред — казал дяволът на Франц.

— Работата е проста — когато вали, сложи дрехите си в котела, а котела на главата си и ще останеш сух.

— Ах, как ме измами! — извикал дяволът и от яд се превърнал на дим.

Франц се прибрал, оставил котела на господарката и отишъл да навести старата си майка. Като го видяла, тя се разплакала горчиво:

— Уви, сине, нямам с какво да те посрещна. Нямам троха хляб!

Франц изрекъл някакви думи и в същия миг на масата се появили хляб, месо и вино. Двамата се наяли до насита. После ратаят отново изрекъл магически думи и целият свят останал без огън. Хората опитвали какво ли не, ала никой не могъл да получи и една искра. Тогава всички се отправили към царския дворец, за да попитат царя какво да сторят.

— Ти си господар, ти знаеш всичко — казали те. — Дай ни огън, защото народът мръзне и гладува.

Царят, като знаел, че не може да им помогне, се изплашил, че ще го свалят от престола, и изпратил глашатаи по всички краища на царството, за да разгласят неговата заповед. „Този, който съумее да добие огън, ще бъде възнаграден с една кола злато.“

Като чул това, Франц тръгнал към двореца. Там видял развълнувана тълпа. Всички викали:

— Долу царят! Смърт на царя!

— Каква е тази врява? — попитал Франц.

— Искаме царят да ни даде огън!

— Отидете да му кажете, че аз ще ви дам огън.

Хората започнали да се смеят и да му се подиграват, а в това време придворните известили на царя, че някакъв луд казва, че ще сътвори огън.

— Доведете го веднага — наредил царят.

Завели Франц при царя и той му казал:

— Ако успееш да дадеш огън на хората, ще те възнаградя богато, но ако не успееш, ще ти взема главата.

— Ех, царю, главата ми трябва и на мен — отвърнал Франц. — Заповядай на хората да си отидат по домовете и ще направя огън.

След това ратаят помолил царя да излязат на пътя. Там лежало куче на черни и жълти петна.

— В него е огънят — казал Франц. — Духни, царю, под опашката му и от устата му ще излезе огън.