Читать «Умната девойка (Даргинска народна приказка)» онлайн - страница 2

— Не се кахъри, татко! Отговорите на гатанките са много лесни.

— Как тъй лесни? — попита бащата.

— Щом отговори моя чичо и ханът дигне очи към тебе, ти му отговори тъй: най-тлъстото нещо на света е земята, защото тя ражда всяка година и не се изтощава; няма нищо по-меко от тялото на детенцето, което обичат; а отговорът на третата гатанка е: най-сладкото нещо за хората е сънят!

Щом изгря слънцето, двамата братя се упътиха към ханския дворец. Първи се изправи пред владетеля богатият брат. Ханът го погледна и рече:

— Отговаряй!

— Няма по-тлъсто нещо — рече самодоволният богаташ — от овчето месо; нищо не е по-меко от вълната и най-сладък медът на пчелите! Всичките деца го знаят.

— А ти — обърна се ханът към сиромаха — как ще изтълкуваш моите три гатанки?

— Най-тлъста, господарю, е земята, която всяка година ражда плодове и никога не се уморява; най-меко е детското тяло; а най-сладък е сънят за човека, когато легне да спи след тежък труд.

Като чу този отговор, ханът скочи на крака и викна:

— Този е истинският отговор на моите гатанки. Кой те научи тъй да отговаряш?

— Сам си отгатнах — отвърна сиромахът.

— Щом като можеш да отгатваш такава мъчна гатанка, ще ти задам още една! Давам ти една кошница с петдесет яйца. Сложи ги под квачката! Тази нощ искам тя да ги измъти и утре, след изгрев слънце, трябва да ми донесеш петдесет живи пиленца! Смогнеш ли да разрешиш и тази задача — кравата със счупения рог ще бъде твоя. Не измътиш ли яйцата, утре ще ти отрежа главата!

Върна се сиромахът вкъщи още по кахърен.

— Какво стана? — попита го дъщерята.

— Всичко пропадна! — отговори бащата. — И кравата изгубих, и главата ми отиде. Как мога само за една нощ да сложа под квачката петдесет яйца и утре да се появят петдесет пиленца? Ханът ги иска живички в двореца.

— Не е голяма беда! — рече дъщерята. — Сядай, татко, да вечеряш!

И тя на бърза ръка начупи всичките яйца в една тава, сложи я върху железния триножник, подкладе огъня и вкъщи се понесе миризма на пържени яйца. Седнаха да вечерят тримата: бащата, майката и дъщерята. Изядоха всичките яйца. Най-сетне бащата се досети за последната гатанка на хана и се хвана за главата.

— Какво направихме, дъще? — викна той. — Ние изядохме гатанката.

Дъщерята се засмя.

— Лягай сега да спиш — рече тя, — а утре, като идеш при хана и той те запита къде са пилетата и яйцата, ти му отговори тъй: „Пиленцата са готови, но чакат храна. Ти, хане, заповядай веднага да засеят нивата с просо и до вечерта то да порасте, да узрее и жетварите да го поженат и овършеят. Додето притъмнее, просото да донесат у дома, защото без храна всичките пиленца ще измрат от глад.“ Ако ханът отвори уста и рече: „Дума да не става, къде се е чуло и видяло за един ден да посееш просо и да събереш жетва от нивата?“ — ти му кажи: „А нима е възможно само за един ден квачката да измъти петдесет яйца!“

На другия ден сиромахът отново се изправи пред хана и поиска просо за гладните си пиленца.