Читать «Украинска приказка (Украинска приказка)» онлайн - страница 2
Пан Котаран
— Ти защо си дошъл? — запитала го тя.
— Вълкът, мечката и глиганът канят тебе и пан Котаран на обяд! — бързо изговорил Зайо Байо и се втурнал да бяга. Но щом стигнал при другите зверове, мечката му рекла:
— Да не си забравил да поръчаш на гостите да си вземат лъжици за чорбата.
— Ах — плеснал с лапите си Зайо Байо, — забравих!…
И отново се втурнал назад. Пак приближил до Кумалисината къщурка и викнал през прозорчето:
— Да не си забравите лъжици за яденето!
— Добре, добре. Няма да забравим! — отговорила лисицата и захванала да се тъкми. Начервила си муцунката, метнала си лисичата кожа. А пан Котаран си разчорлил косата и запалил в очите си две зелени огънчета.
Хванали се двамата под ръка и тръгнали. Като наближили угощението, всички горски зверове си глътнали от страх езиците.
— Бягайте да бягаме! Този страшен звяр ще ни изяде! — ревнал вълкът, първи изтрополял в гората и клекнал под едно дърво; мечката се покатерила бързо на дървото, глиганът се потулил под масата, а Зайо Байо се мушнал в дупката си.
Котаран, щом подушил вареното месо, захванал да мяучи, хвърлил се към тенджерата и се заловил да лапа.
Горските зверове го гледали уплашено и си шепнели:
— Вижте го какъв е страшен! Целият свят е готов да изяде!
А пан Котаран се наял с агнешки борш, изпил всичката суроватка от делвата и легнал да спи на масата. В туй време под масата лежал глиганът и полекичка мърдал опашката си. Котаран усетил мърдането, отворил очите си и помислил, че долу шава мишка. Тихичко се дигнал и с един скок се хвърлил върху глигана. Но горският звяр изревал и търтил да бяга. Котаран се изплашил и се метнал на дървото, където се била скрила мечката. Мечката се опитала да се изкачи още по-високо, но едно тънко клонче се счупило и тя се съборила на земята. Паднала тъкмо там, където се бил скрил вълкът.
— Помогни ми, боже! Настана моят край! — ревнал вълкът и търтил да бяга.
Подире му се втурнал Зайо Байо. Но Кумчо Вълчо бягал толкова бързо, че заекьт не можал да го настигне.
В туй време пан Котаран и Кума Лиса пак седнали на масата, похапнали си още мед и масълце и си тръгнали.
Когато мечката, глиганът, вълкът и заекът се върнали у дома си, почнали да си говорят:
— Нищо и никакъв звяр! — рекли те. — Толкова е мъничък, а без малко щеше да ни излапа всичките. Страшно нещо!
Информация за текста
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2568]
Последна редакция: 2007-04-29 13:48:53