Читать «Узбекска приказка (Узбекска приказка)» онлайн - страница 2

Още отдалеч видял щъркела да се разхожда спокойно из ливадата. Приближил се на пръсти, издебнал го и го ударил с бастуна си по крака.

Закрещяла горката птица, паднала на земята с пречупен крак. Спуснал се лихварят, сграбчил я и я отнесъл в богатата си къща. Превързал крака на щъркела с клечица и почнал да го лекува. Подир няколко седмици щъркелът оздравял и отлетял.

— Хей, пък да не забравиш благодетеля си, дявол да те вземе! — викнал подире му богаташът.

Дошла пролетта. Всеки ден жадният лихварин излизал на полето, взирал се в небето: дали няма да дойде щъркелът и да спусне от ония чудни динени семки. Ала той все не идвал…

Зарязал богаташът имота си — от ранна сутрин до късна вечер бродел из нивята, ругаел птицата, проклинал я, загдето го е забравила.

Най-сетне щъркелът долетял и хвърлил на богаташа три динени семки.

Без да се бави, оня посадил в градината динените семки и викнал майстори да вдигнат висок зид — никой да не може да надзърне, нито да прескочи. Заповядал на слугите си да му постелят близо до мястото, където посадил драгоценните семки. Там ядял, там спял. Дъждове до кости го мокрили, жегата го пекла. А той нито за миг не се отлъчвал, да не би да дойде крадец и да му отмъкне богатството.

След някое време семките поникнали. От тях израснали големи дини.

Лихваринът ги гледал и от нетърпение сърцето му щяло да се пукне. Едва дочакал дините да узреят.

Тогава поканил своите роднини и приятели. Не че искал да дели с тях щъркеловото имане. Не, такова нещо той не можел и да си помисли. Искал само да се похвали с богатството си, да види как очите им ще заблещукат от завист.

Дошли гостите, зачакали да видят чудото. Домакинът донесъл остър меч и с всичка сила ударил първата диня. Тя се презполовила и из нея излетял цял рояк стършели — все големи колкото орехи. Разхвърчали се на всички страни, почнали сърдито да бръмчат и да жилят богаташа и гостите му. На решето ги направили. Всички се разбягали с писъци и ругатни…

Така понякога се заплаща човешката завист и ненаситност!

Информация за текста

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2582]

Последна редакция: 2007-04-29 13:49:07