Читать «Ударът на Скорпиона» онлайн - страница 4

Не чу нищо повече, но беше убеден, че звукът не е рожба на въображението му. Изправи се, нахлузи сандалите на босите си крака и взе американската си автоматична пушка М-16. Излезе навън, обърна гръб на вятъра и внимателно тръгна да обикаля камиона. Само след няколко крачки се натъкна на тялото на непознат мъж, проснат в безсъзнание от другата страна на каросерията.

* * *

Шакир Абас се свести върху прост дървен стол, най-вероятно от лошия дъх на саудитския войник, който се беше надвесил над него. Разказът му бе приет с пълно недоверие. Преди да го оковат в белезници и да го откарат в Бадана, където му дадоха няколко глътки вода и го хвърлиха в тясна, воняща на изпражнения килия, до слуха му достигна арабската дума за шпионин.

Изтекоха няколко безкрайно дълги часа преди да се появи някакъв по-старши саудитски военен, който изслуша историята му с умерен интерес. После и той изчезна. Времето течеше и Шакир Абас ставаше все по-притеснен за това, което ставаше на север, някъде на около петстотин километра оттук. То наистина нямаше да чака, затова душата му се изпълваше с нетърпение и гняв.

Когато най-сетне в коридора се появи фигурата на друг саудитски офицер, Абас събра остатъка от силите си, завря лице между металните пръти на решетката и изрева:

— Хей, идиот! Разполагам с жизненоважна информация за Саддам Хюсеин, която засяга пряко Саудитското кралство! Ако не ме свържеш веднага с представител на военното разузнаване, животът ти няма да струва и петак!

Саудитецът го погледна така, както посетителят на зоологическата градина гледа виещата хиена.

— Поне им предай, че съм тук! — удари го на молба Абас.

— На кого да предам? — попита на арабски офицерът.

Мъжът попипа предната част на ризата си. Химикалката си беше в джобчето, може би щеше да намери и лист хартия.

Да, ето… Измъкна го навън, отпусна се на едно коляно и набързо нахвърля схемата на една молекулярна верига, придружена от съответните химически описания.

„Моля ви, елате веднага! — добави на английски той. — Разполагам с жизненоважна информация!“

Подписа се най-отдолу, стана и плъзна листчето през решетката. Саудитецът продължаваше да го наблюдава, сякаш се чудеше що за поведение демонстрира затворникът. Най-накрая все пак се наведе и вдигна листчето. На лицето му се изписа видимо учудване.

— Американците ще разберат за какво става въпрос — поясни на арабски Абас. — Моля те, предай им го веднага и им кажи къде съм!

В същия момент си даде сметка, че между дебелите стени на подземието гласът му прилича на умолително скимтене. Лицето на саудитеца не се отличаваше от каменните стени — беше напълно безизразно. Той бавно обърна гръб на Абас и започна да се отдалечава. Преди да изчезне зад ъгъла, ръката му направи небрежно движение — сякаш хвърляше смачкания на топка лист хартия в невидимо кошче…

След което Абас потъна в непрогледния сън, който съпътства крайното изтощение. Не беше сигурен колко време продължи този накъсван от кошмарни видения сън, тъй като на границата бяха взели часовника му. Но навън беше тъмно, когато тишината в каменната килия бе нарушена от грохота на вертолетен мотор. После издрънча тежката желязна врата, екнаха забързани стъпки. Беше твърде слаб, за да скочи на крака, но очите му се отвориха навреме, за да видят как вратата отскача на пантите си и в рамката й се появяват двама души — единият беше цивилен, а другият носеше американска униформа.