Читать «Убийство в новогодишна нощ» онлайн - страница 5

Стисна я за ръката и я поведе към стълбите. Щом се върнаха в къщата, Ди накара началника на стражата да отведе жената на горния кат. Когато заповедта беше изпълнена, той каза:

— Ще стоим на стената до вратата. Ще чакаме убиецът да се върне. Уан е заклал Шън тук, после е излязъл да скрие тялото на жертвата си. Той ще се върне, за да изтрие кръвта, но синът му ни доведе и планът му ще се провали — след малко добави с въздишка: — Жалко за детето! Симпатично момченце е.

Четиримата мъже се притиснаха към стената, по двама от всяка страна на вратата. Съдията бе съвсем близо до сандъка на продавача. На горния етаж се чуваха дрезгави гласове, които спореха шумно.

Внезапно вратата се отвори и влезе висок широкоплещест мъж. Стражниците се хвърлиха върху него. Преди да разбере какво става, изненаданият Уан вече бе смъкнат на колене с вързани зад гърба с вериги ръце. От ръкава му изпадна пакет, увит с намаслена хартия, по пода се разпиля юфка. Един от стражниците ритна пакета към ъгъла на стаята. Горе танцуваха. Тънките дъски на тавана се огъваха и пращяха.

— Не разпилявай хубавата храна — ядосано викна съдията на стражника. — Веднага я събери.

Сконфузеният мъж бързо започна да събира юфката в пакета. Когато го постави на масата, измърмори:

— Вече не е хубава. Овъргаляна е в праха, дето пада от тавана.

— Престъпникът има кръв на дясната ръка, ваше превъзходителство — извика началникът на стражата, който проверяваше веригите на Уан.

Уан гледаше с широко отворени очи кръвта на пода пред себе си. Устните му помръдваха, но от тях не излизаше звук. Той вдигна лице към съдията и едва промълви:

— Къде е жена ми? Какво се е случило с нея?

Съдията седна на сандъка и скръсти ръце в широките си ръкави. След това каза хладно:

— Тук въпросите задавам аз, съдията. Кажи ми…

— Къде е жена ми? — изкрещя като луд Уан. Опита се да се изправи, но началникът на стражата го удари по главата с тежката дръжка на бича си. Зашеметен, Уан разтърси глава и заекна:

— Же… жена ми… и… синът ми…

— Казвай! Какво се е случило тук тази вечер? — попита съдията.

— Тази вечер… — започна Уан с беззвучен глас, после се разколеба и спря.

Началникът на стражата го ритна.

— Казвай и говори истината! — изрева той. Лицето на Уан се разкриви. Той отново погледна към кръвта по пода. Най-сетне започна:

— Тази вечер, докато идвах насам, бакалинът ми каза, че у нас е бил съдържателят на заложна къща Шън. Когато се прибрах, се оказа, че няма нищо за ядене, дори и малко юфка по случай Новата година. Казах на жена си, че не я искам повече, че може да иде при оня Шън и да си остане там. Казах й, че всички съседи знаят, дето той идва при нея следобед, докато мен ме няма. Тя нито призна, нито отрече. Тогава намерих оная кърпичка до леглото. Отидох да взема сатъра. Исках първо да убия нея, а после да видя сметката на тоя Шън. Но когато се върнах от кухнята, жена ми беше избягала. Грабнах кърпичката — исках да я хвърля в лицето на Шън, преди да му прережа гърлото. Но си убодох ръката на иглата, забита в кърпичката — Уан млъкна за момент, прехапа устни и преглътна. — Тогава разбрах какъв кръгъл глупак съм бил. Осъзнах, че тази кърпичка не е била изпусната там от Шън, а е била поръчана на жена ми и тя още е работела над нея… Излязох да я търся. Отидох до къщата на сестра й, но там нямаше никой. Тогава се запътих към къщата на Шън. Исках да си заложа палтото и да — купя нещо хубаво. Но Шън ми каза, че ми дължи един наниз медни грошове за комплекта от двайсет кърпички, които бил поръчал на жена ми. Следобед, когато наминал към къщи, последната още не била готова, но наложницата му останала много доволна и от тези, които вече били избродирани. Каза, че и така ще ми плати, тъй като било Нова година. Купих пакет юфка и едно книжно цвете за жена си и се прибрах — втренчил поглед в съдията, той извика: — Кажете какво се е случило? Къде е тя?