Читать «Убийствата на реликвата» онлайн - страница 61

— Само не ми казвайте, че сте тук, за да пазите реликвата — каза Корнелий. — Ще отречете ли, че имате тайна заповед от краля да му върнете държавата на Карл Велики?

Бенджамин се изправи и го погледна открито.

— По друго време и на друго място подобни думи можеха да предизвикат дуел, мастър Корнелий.

— Ще го запомня, мастър Даунби, но въпросът ми още е в сила!

Измъкнах камата си. Приближих се и опрях върха й в якия врат на Корнелий.

— А, вярното псе! — дори не си направи труда да се обърне Корнелий.

— Стойте далеч от господаря ми! — заповядах му. — Корнелий, вие сте натоварен с вашите заповеди, а ние с нашите. Бяхте с нас в къщата на пазача през цялото време. Не сме припарвали до господарската къща, но пък вие — да. Вие отваряхте вратата на готвачите на влизане и на излизане. Какво друго е ставало тук?

Корнелий леко извърна глава, а после се обърна със зашеметяваща бързина. Замахна с едната ръка, а с другата ме улучи точно под гърдите и ме отблъсна. Изпуснах ножа от ръката си. После Корнелий застана между мен и Бенджамин с изваден меч и кама. Създалата се суматоха накара останалите да се втурнат към кухнята. Корнелий владееше положението, насочил меча си към Бенджамин, а камата към мен. Поемаше дълбоко дъх през ноздрите си и едва сдържаше гнева, който бушуваше у него. Ръката на Бенджамин вече беше върху меча му. Тъкмо се чудех дали да бягам, или да се бия, когато в коридора се вдигна шум. Обърнах се и видях на прага Кастор. Не изглеждаше като обичливото и игриво куче, което познавах. Приклекна с изпънат врат, прибрани уши и полуотворена паст като някоя огромна котка и запълзя по пода към Корнелий.

Водачът на Нокталиите насочи меча и камата си към новопоявилата се заплаха. Стрелна ме с поглед и разбрах, че е време да му върна дълга.

— Кастор! — повиках кучето със заповеднически тон.

Кастор продължи да напредва.

— Кастор, имам сладкиши за теб! Стой!

Кастор изправи уши, седна и едва ли не се усмихна благо на Корнелий. Приближих се и го погалих. Извадих от кесията си лепкаво парче сладкиш. Кастор го взе и го запремята в устата си, щастлив като дете.

— Прибери меча и камата! — нареди Бенджамин и после махна към струпалите се на прага на кухнята хора. — Връщайте се към задълженията си. Ако намерите нещо, донесете го тук!

Кастор се обърна, изръмжа и само след миг на вратата нямаше жива душа. Корнелий прибра меча и камата си и се приближи с протегнати ръце.

— Не исках да те обидя, Шалот. Нито пък вас, мастър Даунби. Ако обаче вие нямате нищо общо с убийствата, знайте, че нямам и аз.

Корнелий посочи към кучето.

— Чудя се дали той няма да може да ни помогне?

След още три парчета сладкиш Кастор щеше да се покатери и на Луната, ако го помолех. Тръгнахме да обикаляме къщата отново заедно с него. Той не забеляза нищо нередно на горния етаж и беше привлечен само от някакви остатъци от храна — парче пилешко бутче, което лежеше в ъгъла на една камина.

За него това се превърна в игра на търсене на храна. Върнахме се в коридора на долния етаж, но Кастор отказа да влезе в салона, където труповете вече се вкочанясваха под окървавените чаршафи. Легна на прага и заскимтя, отправил умолителен поглед към мен. Останах с него, докато Бенджамин и Корнелий оглеждаха труповете. От време на време отвръщах очи, понеже те отмятаха чаршафите и отдолу се откриваше окървавено лице, пронизана от стрела гръд или глава, увиснала заради огромната рана на врата.