Читать «Убийствата на реликвата» онлайн - страница 3

Стига толкова за Хенри. Играл съм на зарове и с други кралски особи. Например с Франсоа I, който се разлагаше, налегнат от всички познати под слънцето любовни болести — когато умря, дворецът вонеше със седмици, въпреки че изтъркаха старателно всяка педя от него. Играл съм и с Катерина Медичи — злата и покварена Кралица на отровата. Също и с Шарл IX, който така и не успя да реши дали е жена, или мъж. С пияницата Селим, омаян от хашиш и заобиколен от своите хурии и от спотайващите се в сенките удушвачи, готови да угасят като свещ искрата на живота ти. Ами Филип Испански в неговите мрачни, украсени със злато стаи в Ел Ескориал? Да не забравяме и онзи смахнат мръсник в Москва. Какво ли не съм видял и Сатаната ми е свидетел! Не се страхувам обаче! Не и аз! Не и сър Роджър Шалот, господар на имението Бърфъм, рицар на Жартиерата и мирови съдия. А на Сатаната отговарям с неговите камъни по неговата глава! Казвам му, че нищо не струва и че е кривокрака сврака със спаружен мозък. Показвам му среден пръст, а после пак се покатервам на леглото и се сгушвам между моите две красавици. Запомнете това от мен, млади приятели: каквито и нощни кошмари да ви споходят, цярът е един — молитва, искрица кураж, чаша вино и някоя хубавица. За първите две средства не мога да гарантирам, но за последните две си залагам главата.

В утрините като днешната, когато Феб подкарва колесницата си из древното небе… Ама че глупав израз! Този никаквец, моят капелан и секретар, този изкуфял дъртак, държи да използвам подобни думи! Сгърчил се е върху възглавничките си и чака да продължа да му диктувам спомените си. Случва се да ме прекъсне, за да ми направи забележка относно речника. Защо ли? Защото е гледал твърде много проклети пиеси, ето защо! Мъчи се да стои по-далеч от ръжена ми и дори не подозира, че съм си купил по-дълъг. Понякога, докато слуша разказите ми, тлъстите му рамене се разтрисат от смях. Май много бързо се възстанови от сполетялата го трагедия. Сгоди се за едно приятно девойче и беше готов да му се врече във вярност пред олтара. Да, Шекспир казваше, че любовта е сляпа, и явно е бил прав, що се отнася до моя капелан.

— Ето на! — недоволства той. — Непрекъснато се хвалите с познанството си с прочути личности — избъбря заядливо, изпълнен със завист заради приятелството ми с милия Уил.

Виж ти кой го казва! А на него Божието име не му слиза от устата — като го слуша човек, ще си рече, че закусва с Господ всеки ден. Но да се върнем на възлюбената му. Каква трагедия! Каква сърцераздирателна история! За малко да пукна от смях! Възлюбената му беше дъщеря на заможен йомен и живееше на няколко мили от тук. Капеланът ми, това нищожество, ме помоли да й пиша любовни писма от негово име и аз откликнах на молбата му. Признавам, че се възползвах от някои Шекспирови сонети, но кого го е грижа? Уил често ме навестява и, в крайна сметка, ако човек не може да вземе назаем някой и друг израз от свой приятел, каква полза от приятелството? Както и да е, любовните бележки биваха връчвани на един млад фермер, който трябваше да ги носи до прага на момичето. Случи се обаче най-невероятното нещо — тя така и не отговори! И така, капеланът ми, този никаквец, събра смелост и отиде да я посети. Познайте обаче какво бе станало! Истинско коварство! Междувременно възлюбената му се омъжила за фермера, който й беше предавал съобщенията. Сърцето на капелана ми обаче набързо се изцели, когато срещна две сестри — едната висока, а другата ниска. Поиска съвет от мен коя от двете да ухажва. Придавайки си сериозен вид, му отвърнах, че трябва да се насочи към по-ниската.