Читать «Убийствата на реликвата» онлайн - страница 11

Това е то ходът на времето! Разрухата на плътта! По онова време обаче тези събития тепърва предстояха. В онзи златен есенен ден, когато младежкото ми тяло се беше покрило с подобни на сребристи перли капчици пот аз просто зяпнах Агрипа и изпъшках. Скъпият чичо, неизменно облеченият в пурпурна коприна кардинал Томас Уолси, щеше да ни привика в бърлогата на Големия звяр.

Агрипа сякаш ми прочете мислите. Приближи се до основата на стълбата и впери поглед в мен.

— Не се бой, Роджър — прошепна той с онзи свой глас на благ енорийски свещеник. — Няма да ви водя в двореца, момчето ми. Дойдох да се сбогувам с Бенджамин и да му предам милите думи на скъпия му чичо, както и благопожеланията на краля към двама ви.

— Как ли не! — озъбих се аз. — Със сигурност е намислил някоя гадост.

Агрипа само поклати глава.

— Слез, Роджър. Донесъл съм и бутилка червено фалернско вино от Италия за разквасване на устата и промивка на стомаха. А пък момчетата от свитата ми с удоволствие ще поиграят на зарове.

Момчетата му! Най-прекрасната шайка главорези, която човек може да се надява да срещне. Родени негодници! Старият Агрипа знаеше, че се чувствам в свои води сред тях.

Спуснах се бързо по стълбата подобно на плъх. Малката Луси трябваше да почака, за да довърша урока за числата.

Разбойниците на Агрипа ме чакаха в двора и ме запрегръщаха, сякаш бях отдавна изгубеният им брат. Измъкнах камата си и ги предупредих да стоят по-далеч от кесията ми. Те се разсмяха, затупаха ме по гърба, заразправяха какъв чудесен човек съм и ме заразпитваха не бих ли искал да поиграем на зарове. Рекох им да си държат ръцете далеч от мен и че знам точно колко пилета има в двора ни. После се присъединих към господаря ми и Агрипа в дневната.

Отначало слушахме брътвежите на доктора за кралския двор — кой се бил радвал на благоразположението на краля и кой бил изпаднал в немилост. По-късно, докато се угощавахме с телешко печено в горчица и със зеленчуци, поднесени с гъбен сос върху сребърни подноси, Агрипа нареди на слугите да се оттеглят и да затворят вратата. Известно време само седеше и обсъждаше предстоящото посещение на Бенджамин във Венеция.

— Няма да стоите много — заяви той. — Ще отнесете няколко писма, ще предадете на дожа и на Съвета благопожеланията на Негово величество и после… обратно в Англия.

— Защо изобщо да ходя тогава? — попита Бенджамин.

Агрипа направи гримаса. Свали си шапката и я закачи на облегалката на стола, но ръкавиците останаха на ръцете му. Вдигна поглед. Цветът на очите му се беше променил до непрогледно черно.