Читать «Убийствата на Бялата роза» онлайн - страница 116
Пол Дохърти
— Почти три метра висок! — викаше той. — И метър широк! За два пенса можете да го докоснете!
Естествено, това беше обичайният трик, много висок мъж, покачен на малки кокили. Хлапето ме дръпна за ръкава, очите му бяха опулени от удивление, а изпитото лице, озарено от престорено вълнение.
— Ела, милорд — каза ми то, — ела да видиш този циклоп! Истинско чудо!
Аз се усмихнах, дадох му едно пени и попитах:
— Как е станал толкова голям?
Подушил парите, господарят на момчето пристъпи напред:
— Защото — излъга той, — този великан не е бил девет месеца в утробата, както аз и ти, а осемнадесет!
Челюстта ми увисна и удивен, побързах да се отдалеча. Девет! Ами, разбира се, всеки мъж или жена прекарва девет месеца или тридесет и осем седмици в утробата на майка си. Спомних си стиховете на Селкърк: „От дванадесет по-малко трябва да са с три“ и бръщолевенията му, че можел „да брои дните“. Затичах като хрътка по мокрите улици към Тауър, хлъзгайки се и ругаейки. Но Бенджамин го нямаше и аз предположих, че е отишъл до манастира „Сион“. Трябваше да овладея вълнението си и да си стоя в стаята. Не исках Маргарет или някой от свитата й да усети промяната у мен. Рано следобед Бенджамин се върна, умълчан и с мрачен вид.
— С Джоана ли е станало нещо? — попитах.
— Тя е добре, Роджър, доколкото може да се очаква — вгледа се в лицето ми. — Искаш да ми кажеш нещо?
Разказах му какво ми бе хрумнало същата сутрин на панаира и го помолих да си припомни разговора ни с лорд Д’Обини в замъка Нотингам. Мрачното настроение на Бенджамин моментално се разсея.
— Аз също имам нещо за теб, Роджър! — възкликна той и отиде при дисагите си. Извади от тях странния ръкопис, който бяхме открили в ковчежето на Селкърк, и взе малко парче полиран метал, което служеше за огледало.
— Какви са първите думи?
— Знаем това, мастър Бенджамин, цитат от свети Павел: „Неясно като в огледало“.
Той се усмихна.
— Помниш ли наученото по латински, Роджър? — Той ми подаде ръкописа. — Дръж го срещу огледалото.
Подчиних се.
— Сега прочети думите в огледалото.
Божичко, отне ми няколко минути и аз останах удивен от изобретателността на Селкърк. Той беше написал признанието си на латински, но се беше постарал да запише всяка дума наопаки. Разбрах първите три думи:
