Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 8

— Вие пък кои сте?

Имаше упрек в гласа й. Изглеждаше подразнена от факта, че всеки нахълтва, докато тя се опитва да сипе хвалебствия към певицата. Сякаш искаше Емили само за себе си. И все едно се опитваше да предпази звездата, било то и от криминален следовател. Но виждайки Джейд Върнън, понеже знаеше, че е местна музикантка, смекчи тона си.

— А, Джейд. Така се радвам, че си тук да я видиш.

Друга жена се приближи до Емили и й поднесе декоративна картичка. Тя прочете съобщението и се засмя.

— Благодаря ти, Фрея. Остави я при другите.

Като разбра, че Фрея е асистентката на певицата, Люк показа значката си и се представи на управителя и на самата Емили Уондър:

— Люк Хардинг, криминален следовател.

— Какво желаете? — запита грубо Барбара.

— Искам да ви попитам някои неща — обърна се той към Емили.

Тя кимна, сякаш вече бе разбрала какви ще са въпросите.

— Да?

— Чудя се, заплашвали ли са ви в последните няколко месеца?

Лицето на Емили се промени внезапно.

— Но аз си помислих, че…

— Какво? — попита Люк.

— Реших, че просто използвате позицията си, за да дойдете да ме поздравите и да ме питате нещо свързано с операта и моите интерпретации. Така правят всички, не знаех…

— Аз съм следовател — отвърна Люк. — Аз разследвам.

— Какво разследвате? Часът е дванайсет и половина, два часа съм била на сцената.

Барбара се намеси:

— Сега не е нито времето, нито мястото…

На вратата Фрея получи още един букет и благодари на някой, когото Люк не можа да види. Затвори вратата и постави цветята при огромния куп с букети.

— Съжалявам — застъпи се Люк, — но ако не ви питам сега, може да няма друга възможност. Затова кажете ми, заплашвал ли ви е някой, опитвали ли са се да ви наранят?

Емили направи гримаса.

— Имам тайни обожатели, но не врагове. — Махна към купчината с букети: — Виждате ли? Хората ми носят цветя, нищо друго.

После се обърна към Барбара и каза:

— Всичко е наред. Можеш да ни оставиш. Сигурна съм, че няма да се бавим много.

Намръщена, Барбара мина покрай Люк, набързо се усмихна на Джейд и излезе.

— Какво искаш да знаеш? — Гласът й беше тих и обикновен, не като силните вокали на сцената.

— Това са само обичайни мерки за сигурност.

— Фрея се грижи за мен. Тя щеше да знае, ако съм получила някакви заплашителни съобщения.

От другия край на стаята асистентката на Емили поклати глава.

— Провери всички писма, ако искаш. Всички са от почитатели. Повечето ми казват, че съм ангел. Доста от тях пишат, че искат да спят с мен — усмихна се сладко тя.

— Догодина ще бъдеш на двайсет. Искам да кажа, тази година. Скоро ще дойде Времето.

— Така е.

Тя поседна, защото беше много изморена. Изглеждаше леко закръглена, но не чак толкова, колкото със сценичната си рокля. Люк прецени от тази перспектива, че не е и много висока. Беше почти колкото Джейд.

— Значи никой не те е притеснявал?

— Само един следовател след изтощително представление — усмихна се вяло.