Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 71

— На това такси няма да му бъде разрешено да влезе в източен Лондон.

— Какво? Защо? — паникьоса се той, разсънвайки се на мига.

— Източен Лондон, градовете по долното течение на Темза и всички южни, крайбрежни селища в момента се евакуират.

— Значи все пак се е случило!

— Вулканът на Ла Палма е изригнал и голяма част от западната му страна се е сринала преди около два часа. Образувалата се вълна ще наводни много южни части, включително и ниските части на Лондон.

— Но стария завод за перилни препарати е точно до реката.

— Правилно.

— Трябва да говоря с Властите за Емили Уондър отново.

— Аз вече го сторих. Всичките служители са заети с евакуацията. Не е ефективно да се използват агенти и охрана за търсенето само на един човек, който дори може вече да не е сред живите.

— Добре, ясно. Съобщи им, че пристигам с това такси и трябва да ме пуснат.

— Отказват. Захранването на автомобилната писта ще бъде прекъснато в опасната зона.

— С колко време разполагаме?

— Два часа и трийсет и шест минути. Малко вероятно е това време да ни стигне да открием Емили да я спасим. Властите те съветват да се откажеш от тази идея. Твърде е рисковано.

— Малк. От нищо няма да се отказвам. Чу какво каза Емили от Единбург. Оставила е ЕУ-4 без храна седмици наред, но тя може все още да е жива.

— Властите не считат живота й за толкова ценен, че да рискуваш твоя при тези обстоятелства.

— Животът на всяко човешко същество е ценен, Малк. Ти не можеш да го разбереш.

— Правилно. Програмирането ми не е направено за разбиране, само за подчиняване и преданост на закона.

— Може би щеше да го оцениш, ако ти предстоеше някой ден и ти да умреш.

— Не мога да умра, но някой ден ще изляза от употреба — отвърна Малк без най-малка доза съжаление.

— Достатъчно. Начертай ми маршрут към Темза, колкото се може по-близо до Гринуич — някой, който ще продължи да бъде захранван. После го задай на колата. Отиваме там, — спря се за момент и добави — След това ме свържи без картина с Оуен Гуд.

Разгорещеният глас на Оуен изпълни колата:

— Тук е лудо. Казват ми да се разкарам.

— Това не е някакъв номер, Оуен. Истина е. След два часа и половина десетметрова вълна ще нахлуе по реката и ще наводни голяма част от Лондон.

— Не!

— Да — настоя Люк. — Задай си следния въпрос. Ще положат ли Властите много усилия да евакуират бездомните деца от Северен Гринуич, които вероятно даже не знаят, че те идват? Складът ще бъде погълнат.

— Ясно, разбрах те. Тръгвам веднага. Ще отнеме толкова време да ги събера.

— Ще се видим там.

— Сериозно? И ти ли?

— Мисля, че онова единайсетгодишно момиче е в капан в сградата на Перилни препарати Блекуол. Ще се погрижа за нея, ако имам късмет. А ти заведи децата на някое високо място. Ако не успееш да го направиш навреме, ги заведи до някой от високите блокове на Кенъри Уорф и ги качи на някой от по-високите етажи.

— Нямам такава модерна идентификационна карта като теб. Няма да мога да вляза.

Люк се усмихна:

— Хайде, де! Аз съм служител на закона, затова не мога да ти препоръчам да счупиш някой и друг прозорец. Но вълната ще изпотроши доста повече, затова не се вайкай много-много. Късмет — ще ти е нужен.