Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 65

— Да. Направо му закова заглавието. Да не си го писал ти, а?

Ученикът се изсмя.

— Виж ми оценките по английски, човече. Направо са отрицателни.

— Това не е вярно — намеси се Малк.

Ърл се изсмя още по-силно:

— Ти ми знаеш оценките! Е, писането не ми е кръвта. Оценки различни от среден 3 са ми съвършено непознати по английски.

Люк хареса това момче, но се опита да не се повлияе от впечатленията. В крайна сметка е възможно Ърл да е пресметлив сериен убиец.

— Малк, провери отсъствията на Ърл за събота, 16 юли и събота, 24 декември.

Ърл повдигна едната си вежда, но остана толкова спокоен, все една няма ни една грижа.

След няколко секунди Малк отговори:

— Ърл не е бил на училище през тези дни.

— Какво става?

— Просто кажи къде си бил? — подкани го Люк.

— Не знам дали ще ми повярваш, но посещавам семейството си.

— Твоето семейство? Искаш да кажеш родителите ти? Поддържате връзка?

— Майка ми и баща ми се интересуват как се справям в училище.

— Интересуваш ли се от родословното си дърво? — попита Люк. — Занимаваш ли се с такива неща?

— Не. Не е каквото си мислите. Просто се разбирам добре с тях. Все пак са ми родители.

— Къде живеят те?

— Тук в Единбург.

— Ако се свържеш с тях, ще потвърдят ли посещенията ти?

— Не виждам защо да отричат — ухили се Ърл насреща. — Обичайно е, знам, но не е незаконно.

— Не, не е… даже мисля, че е готино.

Тогава Малк се намеси:

— Предвид тези обстоятелства показанията на родителите ще са ненадеждни и недопустими.

— Да, но… Ърл, все пак дай ми адреса им, поне може да говорим с тях по телеекрана.

Ърл нямаше нищо против да даде електронния им адрес за целите на Малк. После попита невинно:

— Какво се предполага, че съм сторил? Знам, че се интересувате от Тина и нейната история с убийството с ледена висулка. Това е всичко. Носи се слух, че работите по случай, свързан с Емили Уондър.

— Вярно е.

— Това няма нищо общо с мен! Знаете ли, че имаме една Емили Уондър, която е година 10?

— Да. Знам всичко за нея.

— Тя изглежда странно. По висока е даже от теб.

Люк беше готов да отвърне, но се сдържа. Една тръпка се спусна от тила му надолу по гръбнака.

— Мерси, Ърл. Това е всичко. Много ни помогна. Отново. Трябва да продължавам нататък.

Явно изненадан от внезапната промяна, Ърл каза:

— О, окей. Може ли да си ходя?

— Разбира се.

Двадесет и трета глава

Макар да не беше привично за нея, Емили си играеше с кльощавите и дълги пръсти на лявата си ръка. Отблъскващата й физиономия, придобила несъразмерност заради огромния размер на брадичката, изглеждаше бледа и лепкава. Болестта й беше нанесла още по-големи поражения от предния път, в който Люк я беше посетил. Липодистрофията изглежда пресушаваше и последните й сили и издръжливост. Люк обикаляше бавно около нея и се опитваше да сдържа естествената си симпатия към момичето, за да не му попречи това да разкрие истинската й същност. Отзад и отстрани лесно можеше да се сбърка с момче. Височината й допълваше това впечатление.

— Спомена, че не си се интересувала от родословното си дърво — отбеляза Люк. — Моят мобилен ще се свърже с компютъра ти, за да провери дали това наистина е така.