Читать «Убийства по списък» онлайн - страница 18

Докато таксито взимаше рязък десен завой по пешеходната алея Ривърсайд, за да спести време, Малк каза: „Имам решение от Властите за четиридесет и четирите бодигарда. Смятат го за непрактично.“

— Каква изненада.

— Нелогично — отвърна Малк. — Ти очакваше да ти бъде отказано.

— Казва се сарказъм, Малк. Провери си данните. Както и да е, пристигнахме.

Електрическата машина спря на ярко осветената стоянка за таксита и вратите се плъзнаха назад автоматично. Дънди ги посрещна с леденостуден полъх на вятъра.

Тялото на ЕУ-1 отдавна вече беше кремирано и затова Люк и Малк не можеха да го инспектират. Но затова пък Люк прегледа заключенията на патолога, който е провел аутопсията и започна да го разпитва дали има възможност да е била отровена.

Патологът изглежда се засегна, че мнението му бе подложено на съмнение от криминален следовател, който беше трийсет години по-млад от него.

— Токсичността е отрицателна.

Люк се обърна към Малк:

— Има ли токсини, които са смъртоносни дори и в количества по-малки от тези, които могат да бъдат засечени при тестовете?

— Потвърдено.

— Например?

— Най-отровните субстанции се правят от естествени съставки — обясни мобилната апаратура. — Рицинът е смъртоносен дори и в количества под засичаните при тестовете. Една хилядна от грама е достатъчна да убие човек. Добива се от семената на рицина, Ricinus communis. Тетродотоксинът, отрова, която се разпространява от някои видове жаби, тритони и морски същества като рибата балон, е едно от най-токсичните вещества в света. Десет хиляди пъти по-смъртоносен е за хората от цианида.

Люк го прекъсна. „Окей. Схванах идеята.“ Обърна се към патолога и го запита:

— Въпросът е, ако е била отровена с нещо, което е нямало как да засечете с техниката, дали има данни как може да е проникнала тази отрова в тялото й?

— Имаше микроскопични пробождания на лявата ръка, но те бяха от бодлите на кактус. Бях много внимателен. Изследвах ги. Тя се е убола от бодлите на крушовиден кактус, чийто плодове се ядат, това е всичко.

— Има ли начин отровата да е била по тези бодли?

Патологът сви рамене. „Няма как да разберем. Възпалението изглеждаше нормално за едно такова убождане.“

— Други убождания имаше ли?

Той поклати глава.

— Колко внимателно погледнахте?

— Много. Винаги, когато причината за смъртта е неизяснена гледам внимателно.

— Кажете ми за съдържанието на стомаха й. Според доклада последно е яла риба.

— Да. Риба и салата.

— Какъв вид риба? — запита Люк.

— Нямам представа, но не е била отровна. Най-вероятно е била сьомга.

— А дали не е била риба-балон и да не сте засякъл малкото количество отрова?

Патологът се изсмя енергично. „Та кой яде риба-балон?“.

Малк се намеси: „Това е деликатес в Япония, наречен фугу и има средно по сто смъртни случая на година от него.“

Отхвърляйки идеята, патологът измърмори:

— Тук не е Япония. Не съм чувал да се предлага някъде в Дънди.

Отвън пред болницата Люк пое дълбоко дъх от леденостудения въздух.