Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 8
Джеймс Клавел
— Ще попитам приятели, тай-пан. Може би биха могли да помогнат, може би заедно бихме могли да помогнем. С каква лихва?
— Висока, ако е утре.
— Невъзможно, тай-пан.
— Убеди Тайтфист, ти си съдружник и
— Тайтфист е само мръсен приятел на Тайтфист — каза Уу и каквото и да добавеше Дънрос нямаше да промени нищо.
Той протегна ръка за телефона.
— Какви други обаждания имаше, Клаудия? — попита той докато избираше.
— Джонджон от банката, Филип и Дайан… о, казах ви за тях… Крос, а после и всеки главен акционер и всеки управляващ директор от всеки клон най-вече от „Търф клъб“… Травкин, няма край…
— Един момент, Клаудия — Дънрос задържа вълнението си. — Обажда се тай-пан. Там ли е моят
— Разбира се, разбира се, мистър Дънрос. Благодаря, че се обадихте. Веднага ще ви се обади, сър.
— Мистър Чой, мистър Пол Чой?
— Да, сър.
— Вашият чичо ми разказа за вас. Добре дошли в Хонконг.
— Аз… ето го, сър.
— Благодаря. — Йан се съсредоточи. Питаше се защо Пол Чой сега е с Фор Фингър, а не при Горнт и защо се бяха обадили Крос и Джонджон.
— Тай-пан?
— Да, стари приятелю. Искал си да говориш с мен?
— Да. Може… може ли да се видим тази вечер?
Дънрос искаше да извика: „Промени ли решението?“, но добрият тон го забраняваше, а китайците не обичаха телефоните и винаги предпочитаха да се срещат лице в лице.
— Разбира се. Около полунощ. — Спомни си, че има среща с Брайън Куок в 10:45 вечерта.
— Добре. На моя кей. Там ще чака един сампан.
Дънрос затвори телефона, а сърцето му тупаше.
— Първо Крос, Клаудия, а после доведи Кърк. След това ще прегледаме списъка. Уреди разговор по телефона с баща ми, Аластър и сър Рос за пет часа — това означава девет тяхно време и десет в Ница. Аз ще се обадя на Дейвид и на другите в Щатите тази вечер. Няма нужда да ги събуждам посред нощ.
— Да, тай-пан — Клаудия вече избираше.
— Да, Роджър.
— Колко пъти сте били в Китай?
Неочакваният въпрос стресна Дънрос за миг.
— Това е въпрос на статистика — каза той. — За вас е лесно да проверите.
— Да, Йан, но би ли си спомнил сега? Ако обичаш.
— Четири пъти до Кантон на панаира последните четири години. И веднъж до Пекин, миналата година.
— Някога излизал ли си извън Кантон или Пекин?
— Защо?
— Излизал ли си?
Дънрос се поколеба. „Ноубъл хаус“ имаше много асоциации постоянно пребиваващи в Китай и много
Китайците бяха практичен народ. Китай имаше нужда от добрини и от помощ. Без това те биха били беззащитни срещу историята си и единствения истински враг — Русия.