Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 355

Преизпълнен с щастие и увереност, каквито от години не бе изпитвал, отиде в банята.

Суслов се усмихна на отражението си в огледалото. Очакваха го нови места и нова задача за изпълнение под ново име и с повишение, докато само преди час бе изправен пред катастрофа. Може да взема и Вертинска със себе си в Отава.

Започна да се бръсне. Когато Бородинов се върна с полицейското разрешение за отлагане на отплуването им, той едва позна Григорий Суслов без брада и мустаци.

82

23:40 часа

Бартлет беше на 20 стъпки дълбочина, под мрежа от преплетени греди, които придържаха отломките да не се стоварят върху него. Когато преди около три часа лавината връхлетя върху „Роуз корт“, той стоеше на прага на кухнята на Орланда, пиеше ледена бира и гледаше към града. Беше се изкъпал и облякъл, чувстваше се прекрасно и чакаше Орланда да се върне. Усети, че пропада, светът се преобърна, подът се издигна нагоре, звездите бяха долу, градът горе. Ослепителна експлозия го остави без дъх, и той пропадна завинаги в тази вертикална яма.

В гробницата беше тъмно и всичко го болеше. Не можеше да проумее какво се случи, нито къде се намира. Когато съзнанието му се проясни окончателно, той се огледа наоколо, но не можа да разбере до какво се докосват ръцете му. От тъмното затворено пространство му се гадеше. Изправи се на крака, олюлявайки се, и си удари главата в едно стърчащо парче бетон, част от бившата външна стена, политна зашеметен назад и падна на меко върху останките на един фотьойл. След известно време съзнанието му се проясни, но го боляха и главата, и ръцете, и тялото. Погледът му се спря на фосфоресциращите цифри на часовника му. Взря се в тях. Часът беше 11.41.

„Помня, че… какво помня?“

— Хайде, за Бога — промърмори той, — сети се! Стегни се. Къде, по дяволите, бях?

Огледа тъмнината с нарастващ ужас. Неясни очертания на греди, бетонни късове и остатъци от мебели. Малкото, което можеше да види, му бе непознато. Някаква лъскава повърхност отрази дошла незнайно откъде светлина. Беше разбита фурна. Бартлет изведнъж си спомни:

— Бях в кухнята — възкликна той на глас. — Точно така, а Орланда бе излязла току-що, преди час, не, по-малко, половин. Значи е било към девет, когато… когато се е случило това, каквото и да е то. Земетресение? Или какво?

Опипа внимателно крайниците и лицето си, като при всяко движение в дясното рамо го пробождаше остра болка.

— По дяволите — изруга Бартлет, разбирайки, че е изкълчено. Лицето и носът му бяха ожулени и горяха. Трудно дишаше. Всичко останало като че ли беше наред.

— Добре си, можеш да дишаш, да виждаш, да… — замълча и започна да опипва наоколо, намери малък камък, вдигна го внимателно и го пусна. Чу чукването и сърцето му заби. — И да чуваш. Сега какво се случи, по дяволите? Божичко, напомня ми за Айво Джайма.