Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 323

Да. Аз ще бъда тай-тай.

И един ден той ще ме помоли да отидем в Португалия да видим дъщеря ми и аз ще му откажа първия път, и втория, и третия и чак на четвъртия ще отидем — ако нося синовете му на ръце. И той ще я види, и ще я обикне, и духът най-после ще се успокои завинаги.“

Орланда въздъхна, чувстваше се прекрасно, лека като перушинка, с неговата глава отпусната на гърдите й. Сексът без предпазни мерки е толкова по-приятен. Екстаз. О, колко е приятно да чувстваш как вълната се надига в тебе, като знаеш, че си млада и способна да родиш деца, и си готова да се отдадеш напълно, съзнателно, молейки се да създадеш нов живот — неговия и твоя живот, съединени в едно.

„Да, но умно ли постъпи? Умно ли? Ами ако Линк те изостави? Единственият път, когато пак не взе мерки, беше онзи единствен месец с Куилън. Но тогава имаше неговото разрешение. А сега нямаш.

Ами ако Линк те изостави? Може да се ядоса и да ти каже да махнеш детето.

Няма. Линк не е Куилън. Няма защо да се притесняваш. Няма. Дево Марийо, помогни ми! Богове, помогнете ми! Нека неговото семе порасне, о, моля ви, моля ви, моля ви, умолявам ви с цялото си сърце.“

Бартлет се размърда и промърмори в полусън:

— Орланда?

— Да, скъпи, тук съм. О, колко си прекрасен! — тя обгърна главата му с ръце, доволна, че бе освободила своята за цяло денонощие. — Спи, имаме толкова много време, спи.

— Да, но…

— Спи. След малко ще донеса малко китайска храна и…

— Може би искаш да…

— Спи, скъпи. Всичко е наред.

76

19:30 часа

Три етажа по-долу, от другата страна на сградата, която бе обърната към планината, Фор Фингър Уу гледаше телевизия. Беше в апартамента на Винъс Пун, излегнат във фотьойла пред телевизора й със събути обувки и разплетена опашка.

Старата ама седеше на един твърд стол зад него и двамата се кикотеха на геговете на Лоурел и Харди.

— Иий, дебелакът ще си заклещи крака в скелето — хилеше се той — и…

— И слабакът ще го цапардоса с дъската. Иий.

И двамата се смееха на познатите сценки, които бяха гледали стотици пъти в стотиците повторения на старите черно-бели филми. Филмът свърши и на екрана отново се появи Винъс Пун да обяви следващото предаване, при което Уу въздъхна. Тя гледаше право в него от телевизора и той — заедно с всички други зрители мъже — беше уверен, че усмивката й е предназначена само за него и макар че не говореше английски, я разбираше много добре. Очите му бяха залепени за гърдите й, на които се бе любувал с часове, оглеждайки ги внимателно, без да успее да открие или почувства някакъв белег от хирургическата намеса, за която се шушнеше в цял Хонконг.