Читать «Търговска къща (Част II)» онлайн - страница 270

Суслов поклати глава.

— Да, вярно.

„Няма значение — помисли си той. — Мога да се справя не по-зле от Коронски, макар че досега не съм провеждал изчерпателен разпит под хипноза“.

— Как се провежда такъв разпит?

— Много просто. Отначало разсъдъкът на разпитвания се обърква и дезориентира по обичайния метод „сън — безсъние“, след това той се държи буден четири дни, а после в продължение на 10 дни на всеки 12 часа му се бият венозно по две инжекции „Пентонал-V6“.

— На кораба имаме лекар. Би ли могъл той да бие инжекциите?

— О, да, да, разбира се. Аз мога да ви напиша процедурата и да ви снабдя с необходимите медикаменти. Вие ли ще проведете разпита?

— Да.

— Ако следвате инструкциите, няма да имате проблеми. Единственото, което трябва да запомните, е, че след първата инжекция „Пентонал-V6“ мозъкът на разпитвания заприличва на мокра гъба. Нужна е голяма деликатност и още повече внимание — при съответното темпо — за да се изстиска от него точно толкова вода, т.е. сведения, колкото са необходими, иначе може да получи трайни увреждания и останалата информация ще бъде безвъзвратно загубена — Коронски дръпна от цигарата си. — А също и той.

— Доколко е ефикасен този „Пентонал-V6“?

— Повечето пъти приложението му е било успешно, но имаме и няколко провала — отвърна предпазливо Коронски. — Ако човекът бъде добре подготвен и по принцип е здрав физически, сигурен съм, че ще успеете.

Суслов не отговори, само прехвърли още веднъж в ума си плана, който Плъм така ентусиазирано им представи вчера вечерта, а Крос прие с голяма неохота.

— Работата е опечена, Грегор, всичко си отива на мястото. Сега, след като няма да ходи в Тайпей, Дънрос ще дойде на приема ми. Аз ще му сипя приспивателно в питието, от което ще му прилошее — ще го убедим да полегне в някоя от спалните — и там ще заспи. Щом си тръгнат останалите — а приемът ще бъде кратък — ще го сложа в сандък и ще накарам да го изнесат през страничния вход до колата. Когато съобщят, че е изчезнал, ще кажа, че съм го оставил да спи и нямам представа кога си е тръгнал. А как ще качим сандъка на кораба?

— Това не е проблем — отвърна Суслов. — Поръчай да го оставят в склад №7 в корабостроителниците „Каулуун“. Ние товарим всякакви провизии и припаси на едро, тъй като минаването ни е ускорено, и едва ли ще ги проверяват на митницата — Суслов добави с мрачно задоволство. — Имаме дори и ковчег, ако ни потрябва. В 11 ч. вечерта от моргата ще ни изпратят тялото на Ворански — специална доставка. Копелета такива! Защо нашият приятел още не е заловил убийците му?

— Той прави каквото може. Наистина, Грегор. Обещавам ти. Скоро ще ги хване — но по-важното е, че този план ще успее!

Суслов мислено се съгласи с него.

„Да, планът е осъществим. Ами ако засекат сандъка и открият тай-пана? Ние с Бородинов не знаем нищо, макар че той е отговорен и ако се наложи, аз просто ще отплувам и ще го оставя сам да отнесе вината. Роджър ще оправи всичко. О, да, този път главата на Роджър ще бъде поставена на британския дръвник, ако не ме прикрие. Плъм е прав. Отвличането на тай-пана от Бившите вълци ще създаде за известно време пълен хаос в Хонконг, и то почти без никакъв риск — това ще бъде достатъчно да прикрие провала ми с Меткин и залавянето на оръжието.“