Читать «Тъмнината, която предхожда» онлайн - страница 91
Р. Скот Бакър
Но той, разбира се, вече беше обмислил това.
— Ласкаеш се, ако мислиш, че Конфас е глупав като Хасжинет, Скаурас.
Призрачни очи примигнаха над празни ямки.
— Битката на Зиркирта беше голям удар за нас, да. Ала вие скоро ще споделите този удар. Опитваш се да ме нараниш, Икурей, но просто предсказваш собственото си унищожение.
— Нансуриумът е преживял много по-големи загуби и е оцелявал — каза Зерий.
— Така е, Икурей. Признавам ти тази малка утеха. Единият Бог знае, че вие, нансурите, сте упорит народ. Дори бих допуснал, че е възможно Конфас да успее там, където собственият ми син се провали. Не смея да подценявам този змиеукротител. Беше мой заложник в продължение на четири години, нали си спомняш? Но нищо от това не превръща Свещената война на Майтанет в твой инструмент. В ръцете си нямаш чук, който да вдигнеш над главите ни.
— Ето, че грешиш, Скаурас. Мъжете на Бивника знаят за твоя народ по-малко дори от Майтанет. Разберат ли, че воюват не само срещу теб, но и срещу твоите кишаурими, водачите на Свещената война ще подпишат договора ми. Ще имат нужда от школа, а тази школа по стечение на обстоятелствата ми принадлежи.
Безплътните устни се разтегнаха в усмивка над тънката линия на устата на Малахет.
Отново прозвуча неземният далечен глас:
—
— Какво? Имперският саик? Мислиш, че твоят шриах ще ти предостави Свещената война заради Имперския саик? Майтанет
— Какво искаш да кажеш?
— Дори ние знаем повече за плановете на прокълнатия ви шриах от теб.
Зерий погледна лицето на Скейос и видя там тревога, вместо пресметливост. Старецът се намръщи. Какво ставаше?
— Нямаш ли думи, Икурей? — гласът-заместник на Малахет звучеше презрително. — Ето ти нещо, с което да се задавиш: Майтанет е подписал договор с
— Невъзможно! — изплю Скейос.
Зерий се извъртя към стария съветник, вцепенен от наглостта му.
— Какво става, Икурей? Оставяш псетата си да лаят на масата ти?
Зерий знаеше, че трябва да е вбесен, ала подобен изблик от
— Но той лъже, Бог сред смъртни! — извика съветникът. — Това е езически номер, за да ни накара да отстъпим…
— А защо им е да лъжат? — прекъсна го Семемкетри, очевидно горящ от нетърпение да унизи стария си дворцов враг. — Не мислиш ли, че езичниците