Читать «Тъга» онлайн - страница 3

Веднага щом стъпи на планетата, командирът се затича по полето. Тичаше бързо. Спътниците му изостанаха и той изчезна от погледа им, потъвайки във високата растителност.

Членовете на екипажа се обърнаха за миг, но не спряха. Те вземаха безпогрешни решения за части от секундата. Подтичвайки, Наам напомни на приятеля си, че командирът е нарушил една от точките на устава.

После те внимателно и тихо започнаха да търсят командира. Първи го откри Маас и повика с ръка Наам.

Командирът се бе проснал на земята, скубеше с ръце сочната дъхава трева и заравяше лице във влажната земя. Спътниците му застанаха до него и гледаха как вятърът развява рано побелелите му коси и как по лицето му се стичат едри сълзи.

По високите треви полази червено-синя божа кравичка, разпери крилца, поиска да литне, но, изглежда, се разколеба и като продължи пътя си, се озова в дланта на командира.

— Командире — внезапно заговори Маас, но оня не чуваше или не искаше да го чуе. — Командире, точка двеста деветдесет и шеста от устава гласи: „… ако командирът допусне нарушение на предидущата точка от устава, то спътниците са задължени…“

Командирът закри с окаляни ръце лицето си и през пръсти погледна своите спътници. Той жадно вдишвате мириса на пръстта, на тревата и ги гледаше умолително.

— Оставете ме! — простена той, когато спътниците му успяха да го вдигнат от земята. — Пуснете ме!… Какво знаете вие? Нищо не разбирате!… Маас, решението ти е нечовешко, чуваш ли, грешно е, грешно… На преустрояване ли искаш да те изпратя?

— Командире! — Наам невъзмутимо взе думата вместо другаря си. — Ние никога не грешим. Грешките са присъщи на хората. Ти ни обиждаш, командире! От раждането ни до ден днешен имало ли е случай аз или Маас да сме сгрешили? Не, капитане, не сме грешили. Никога не грешим!

Спътниците му го заключиха в кабината.

Командирът също помнеше точките на устава и бе убеден, че Маас и Наам вече няма да му позволят да стъпи на никоя друга планета освен на Земята.

Командирът продължи да търка окаляните си ръце, докато нещо не го погъделичка по пръстите. Приближи дланта към очите си и видя божата кравичка с наранено крилце… „Защо Маас и Наам са толкова жестоки? Защо и те не могат да мечтаят, да тъгуват, да си спомнят?… Може би затова са роботи? Или може би са човеци-машини, които са лишени от мечти, спомени, чувства…“

Спътниците на командира изучаваха планетата почти месец и половина по земно време. Те изкорениха сочната дъхава трева, която се виждаше през илюминаторите на кораба, за да не може техният командир да се заглежда в нея. После предадоха на електронния мозък безпогрешните си заключения от изследванията, че планетата е напълно годна за живот. И съгласно дадените нареждания сметнаха работата си за приключена. Без да губят време, те побързаха да излязат в Космоса и да се насочат към поредната неизследвана планета.