Читать «Тръпка» онлайн - страница 12

Увих се с одеялото си, станах от леглото и тихичко пристъпих по голия под, облян от лунна светлина. Поколебах се за момент, решавайки, че съм сънувала странните звуци, но тогава до ушите ми отново долетя настойчивото так-так-так. Дръпнах пердетата и погледнах към верандата. Стаята ми бе разположена перпендикулярно на двора и можех да видя, че той е пуст. Искрящите черни стволове на дърветата се издигаха като ограда, отделяща света на хората от дълбините на гората.

Внезапно точно пред мен се появи муцуна и аз подскочих от изненада. Бялата вълчица стоеше от другата страна на прозореца, опряла предните си лапи на перваза. Беше достатъчно близо, за да забележа скрежа в гъстата й козина. Напомнящите за скъпоценни камъни яркосини очи се взряха в моите, сякаш ме предизвикваше да отклоня поглед. Чувах ясно през стъклото ниското й гърлено ръмжене и почувствах, че мога да доловя смисъла, стаен в този звук, толкова ясно, сякаш беше изписан върху запотения прозорец.

Не си негова, за да те предпази.

Стоях неподвижно, без да изпускам погледа й. След това, без изобщо да се замисля, оголих зъби. Ръмженето, изплъзнало се от устата ми, изненада както мен, така и нея и я накара да се отдръпне бързо от прозореца. Отдалечи се, извръщайки глава, за да ми хвърли един последен продължителен поглед, изпишка се на ъгъла на верандата и бавно се отправи към горите.

Докато хапех долната си устна в опит да прогоня странната озъбена гримаса от лицето си, вдигнах пуловера си от пода и се плъзнах обратно в леглото. Избутах възглавницата настрана, свих пуловера на топка и си легнах върху него.

Заспах, обвита от уханието на моя вълк. Борови иглички, студен дъжд, мокра пръст и груба козина.

Почувствах се така, сякаш той наистина беше до мен.

Седма глава: Сам

5°С

Все още усещах уханието й по козината си. То остана с мен, спомен от един друг свят.

То ме опиваше, усещането за нея. Бях се приближил прекалено много. Инстинктите ми се опитаха отчаяно да ме предупредят. Особено след като си спомних какво се бе случило с момчето.

Ароматът на лято по кожата й, вече избледняващата в мислите ми мелодичност на гласа й, усещането за пръстите й, заровени в козината ми. Всяка частица от мен ликуваше от спомена за нейната близост.

Прекалено близо.

Но вече не можех да бъда далеч.

Осма глава: Грейс

18°С

През следващата седмица бях разсеяна в училище, оставях мислите си да блуждаят в други посоки по време на часовете и рядко си записвах това, което говореха учителите. Непрестанно си припомнях усещането за досега с козината на моя вълк и образа на озъбената бяла вълчица пред прозореца ми. Въпреки това госпожица Румински успя да привлече отново вниманието ми към учебната дейност, когато доведе един полицай в класната стая по време на часа ни по житейски умения.

Остави го съвсем самичък пред всички нас, което според мен си беше доста жестоко предвид факта, че краят на срока наближаваше и всеки в класа си представяше ясно и доста нетърпеливо края на занятията. Тя може би си мислеше, че човек от силите на реда ще успее да се справи с някакви си гимназиални ученици. Само дето по престъпниците можеше да се стреля, а пистолетът не можеше да му помогне в стая, пълна с младежи, които отказват да млъкнат.