Читать «Тринайсетте цвята на дъгата» онлайн
Автор неизвестен
Тринайсетте цвята на дъгата
Предговор
Защо сте тук?
Мигар очаквате да откриете нещо по-хубаво, по-истинско от историите, които ви чакат отвъд? Колко пъти ви се е случвало? Честно?
Така и така сте тук:
Вие вярвате ли на нещата, дето ги пише по предговори, задни корици, рецензии, публикации в пресата? Вярвате ли — дори след като сте прочели самата книга — че рецензентите, предговарящите, представящите също са я прочели? А ако са — полезни ли са ви, техните гледни точки? Влияят ли върху читателския ви избор?
… Още сте тук?
Антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“ беше събрана заради изискванията на Европейската комисия при кандидатстване по програма „Култура“.
Грешите. Антологията беше съставена, за да положи основите на следващата, по-голямата антология. Нима сте забравили?
„Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в «Как спасих света, или най-хубавата професия»), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме «наше кралство» («Извън картината»), на единичната вселена, която е човекът («Заклинание», «Да обичаш Сам Сама», «Драконът и портокаловият сок»), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора, които сме се сбрали в този свят («В началото бе метрото») или на някой друг («Животинчето»), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме «човеци» («Сиянието на реката», «Последният разказ», «И попита войникът: — Кой ме повика?», «Сънувах човешко лице», «Атентатът», «Приказка за Юнаци и злодеи»).“
Първоначалната подборка се ограничи — по необходимост — до български текстове, за които разполагаме с качествени преводи на английски език. (Плод от дейностите на Фантазийската преводаческа академия.)
Да окат. Тяхно изконно право е. Знаете, че ако ни проглушат ушите, наше право пък е да не ги включим в следващата, по-голямата антология. Омръзнало ни е, уморено ни е да се държат с нас все едно сме им длъжни…
Авторите са подредени по старшинство — от най-възрастната до най-младата.
Аз бих пренебрегнал подредбата и посегнал към разказите на случаен принцип. Отварям на произволна страница и търся отговори. На въпроса, който съм си задал, преди да отворя.
Но тук навлизаме в други едни сфери…
Всеки автор е представен с по един текст.
… … …
Е — беше ли ви полезен, нашият вътрешен монолог?
И има ли задача в изкуството с един верен отговор?
Ако имате отговори на тия въпроси — или искате да ни зададете други, ваши си — заповядайте в дома на Човешката библиотека: