Читать «Три мекици със захар» онлайн - страница 5
Алекс Болдин
Правя един лек нехаен пасаж по двора с една интересна крива която уж по неочакван начин ме отвежда в близост до сладура. А сега трябва да го заговоря…
— Не съм Ви виждал друг път. — пускам уж нехайно предварително подготвената си реплика. — Момето ме поглежда с интерес. Оказва се доста разговорливо. Сменяваме темите на разговор една след друга. Чувам интересни подробности за житейските му проблеми, за студентския живот в София и т.н. Най накрая попадаме на истинската тема. Темата за музиката която еднакво вълнува и двама ни. Сладурът много обичал музика. Невероятно! Ами и аз също! Давай тогава бе братче, какво чакаш.
— Тия дни записах едни парчета, диско та те пребива.
Като започнеш с Бони Ем та стигнеш до Санта Есмералда. Търся си компания за слушане. — Казах го по такъв начин, както само аз си знаех, така че да няма отказване.
— Сериозно! Отдавна не съм слушала Санта Есмералда. — откликва мацето.
— Ами тогава хайде след работа у нас!
— Добре! — Бре, бре обича музика! Нещо запърха там, някъде вътре в мен, където медиците казвали, че било сърцето.
Сладостна топлинка се разля по цялото ми тяло, леко погали мъжкото ми его и като че ли породи някакво чувство трудно описуемо но нормално за младия мъж. — Да бе! Така се започва! Да става каквото ще. „Се ла ви!“ Нали така казваха французите!
Няма да обяснявам как мина останалата част от работния ден. Май не си заслужава. Съвсем безинтересно. По безинтересно от колкото в другите дни. Излишно е да казвам, че чаках тоя ден да свърши по бързо. И той свърши. Стоях нетърпеливо на външния портал на цеха. От време на време подритвах по някое камъче колкото бързо да минава времето, а окото ми все в цеховата врата.
Мацето се появи ненадейно, сияйно и засмяно, да не му се нагледаш.
Тръгнахме към дома, весело бъбрейки на всякакви теми. Моментът беше май доста подходящ за гости. Майка ми отработваше втора смяна, а бащата бе някъде в командировка, която никой не знаеше кога ще свърши. Влязохме. Настаних гостенката удобно във фотьойла и пуснах новата си самоделна стереоуредба. Засвири едно страхотно диско, не зная как да се изразя. Записите бяха минали през трета ръка и по неведоми пътища бяха стигнали до мен. Музиката наистина бе много актуална. Най-голямата дискотека в града въртеше от седмица тези най-нови парчета. Малко хора бяха ги слушали. Финес! Мацето примря! Като добър домакин припнах до кухнята за да приготвя някакви сандвичи за хапване. Децибелите бяха яки. Тъкмо както ехтяха в „Буркана“, споменатата вече модна дискотека. Леле-е-е! Разтупка ми се сърцето! Кеф!
Влизам в хола, а мацето не седи на канапето а леко и тънко танцува някъде между бюрото и аудиоуредбата. Тутакси се включих в акцията. Показах и моя стил на игра. Както повечето знаят, при диското има толкова стилове на игра колкото са звездите по небето. Всеки си изработва своя, при тренировките на дансинга.