Читать «Точната реплика» онлайн - страница 8

… и унили дни, на пътища под облак в небесата да дирим…

Гей бавно ми обърна гръб и се подпря на бара. Онзи писклив хлапашки глас продължаваше да ни блъска. Някой в навалицата забеляза Гей, смушка съседа си и двамата се вторачиха. Тълпата се люшна, разцепи се и видяхме Парахода. Беше паднал на колене с протегнати ръце, вирната глава и сълзи в очите. Изглеждаше сърцераздирателно смешен… Кийтс в кръчмата! Погледът му бавно слезе надолу и спря върху нас.

… и слънцето луната гони, дървета стари, млади, със сенчести корони…

Не на място, но от сърце. Нелепо, но изстрадано. Гей беше като упоено създание, чуло неудържим призив. Стоеше напълно омагьосана, докато онзи пиян хлапак ми я отнемаше… и какво можех да сторя? Магията бе налице.

… папратите горски с премяната от шипка…

Той млъкна, повтори се, пак млъкна. Очите на Гей леко се разшириха, сякаш бе забравила да диша и едва сега пак си поемаше дъх. А Лио?

Коравата броня около мен стремглаво се свлече, изчезна и един предишен Лио, когото смятах за мъртъв, един Лио, който обичаше всичко красиво, се приведе над нейното рамо и зашепна в ухото й:

… с премяната от шипка разцъфтяла — таквоз величие съдбата е избрала за падналите със геройска смърт.

И магията пак се завърна, ала вече бе моя магия и аз я тъчах изкусно около Гей, а тя усети, защото изведнъж в зелените й очи припламна светлина, която озари само двама ни и забули целия свят.

Така я спечелих. Сами виждате — имах точната реплика, а Били забрави своята.

Информация за текста

Theodore Sturgeon

The Right Line, 1994

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1645]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46