Читать «Той» онлайн

Еди Маринов

Той

„Да бъде светлина“

Той беше обикновен експериментатор, прекалено млад и неопитен, за да му бъде поверено ръководството на някой, дори и маловажен експеримент. Беше роден в Италия. Майка му беше истинска художничка, художничка, работеща както в Средновековието — с четка и бои върху бял лист. Не беше като модернистите, които рисуват с цветове извън спектъра във въздуха и чиито картини се виждаха само със специални очила. Тя беше консерватор, използващ само древните методи и затова картините й бяха високо ценени и доста скъпи. Баща му пък беше един от шестте главни инженери на Земята.

Интересно бе, че от двама толкова странни родители произлезе един обикновен експериментатор. От съучениците и по-късно от приятелите му го отличаваха само русата коса и сините очи. Той беше висок, слаб, лицето му беше дълго и изпито.

Един следобед, докато пресмяташе някакви изчисления за един рутинен експеримент, в главата му се роди доста интересна идея. Той остави изчисленията и започна да я обмисля. Скоро разбра, че това е нещо много голямо. Когато беше готов с разработката, отиде при един свой приятел в Института и му показа, какво е направил. Приятелят Му пък занесе разработките на шефа на отдела, който побърза да се свърже с личния секретар на Ръководителя на Института. Чак след като Му беше съобщено, че след 15 минути ще се види със самия Ръководител, той разбра, че идеята е наистина важна. Вцепени се от мисълта, че след четвърт час ще говори лично с Амакуплу Джел.

Самият ръководител Джел беше вече доста стар. Преди около 90 години той създаде Теорията за паралелните вселени — най-значимото научно откритие след Опустошението.

Третата световна война, или Опустошението, както я наричат, унищожила над девет десети от населението на Земята. Оцелели тези (предимно учени и политици със семействата си), които успели да се скрият в противоядрените укрепления. След края на войната те се заселили в няколко тясно свързани помежду си големи града, в които съсредоточили цялата си дейност. Тук се концентрирало всичко — от обикновения живот до политиката, икономиката и науката.

Учените успели да развият роботиката до съвършенство — машините можели да изпълняват всякакви команди и заместили хората във всички области от тяхната дейност. За контрол над роботите била създадена Службата за Инженерство, управлявана от шестте главни инженера — по един за континент, с изключение на Антарктида. Без тяхното ръководство роботите биха били безпомощни и в света би настъпил хаос.

Скоро обаче хората разбрали, че замествайки ги във всичко, извършвайки всички дейности, присъщи на техния минал живот, машините същевременно им отнели и възможността да се занимават с нещо смислено и полезно. Сега те нямали какво да правят, били обречени на скуката. Някои от тях се отдали на изкуството, други станали религиозни фанатици, а голяма част от хората се самоубивали. Имало и такива, които се опитали с помощта на роботите да конструират космически кораб, който да ги отнесе до най-близката обитаема планета, но открили че пътуването е толкова дълго, че дори и някой от следващите поколения да го преживее, протриването и износването на части от кораба не би позволило достигането на целта.